Книгата на живота

— Бенджамин не може да те нарани. Вече не.

— Наранил е теб. И щеше да нарани майка ми. — Джак ме погледна и очите му се изпълниха с мрак.

Уплашена, че кръвожадността ще го погълне, пристъпих към него. Спрях преди следващата си крачка, насилих се да оставя Матю да се справи със ситуацията.

— Вземи Ребека. Дай я на Даяна. После ела.

Джак изпълни заръката, докато останалите гледахме внимателно дали някой от двамата няма да излезе от контрол.

След като Бека бе на сигурно място в ръцете ми, аз я целунах и шепнешком я похвалих какво добро момиче е, че не е вдигнала шум, когато я взеха от баща й.

Бека се намръщи, показвайки ми, че тази игра изобщо не й харесва.

Джак се върна при Матю и посегна за Филип.

— Не. Ще остане у мен. — Очите му също бяха станали зловещо тъмни. — Отведи Изабо у дома, Джак. Всички останали, също вървете.

— Но, Матийо — запротестира Изабо. Фернандо прошепна нещо в ухото й и тя кимна с неохота. — Хайде, Джак. На връщане в Сет-Тур ще ти разкажа как навремето Болдуин се опита да ме пропъди от Йерусалим. Много мъже умряха тогава.

С това оскъдно прикрито предупреждение Изабо помъкна младежа навън.

— Благодаря, maman — промърмори Матю. Той още държеше Филип, но ръката му трепереше тревожно.

— Обади се, ако имаш нужда от мен — прошепна Маркъс, докато излизаше.

Щом в къщата останахме само четиримата, взех Филип от скута на Матю и поставих двете бебета в легълцето до камината.

— Много тежа — уморено каза Матю, когато се опитах да го вдигна от стола. — Ще остана тук.

— Няма да оставаш тук. — Прецених ситуацията и намерих решение. Наредих на въздуха да поддържа набързо изтъканото ми заклинание за левитиране. — Стой така, ще опитам с магия.

Матю издаде някакъв тих звук, който май беше опит за смях.

— Недей. На пода е добре — отбеляза той, заваляйки думите от изтощение.

— В леглото е още по-добре — твърдо отвърнах аз, докато се плъзгахме във въздуха към асансьора.

През първата ни седмица в Ле Ревенанс Матю позволи на Изабо да идва и да го храни. Възвърна донякъде силите си и стана малко по-подвижен. Още не беше в състояние да ходи, но можеше да стои прав, стига някой да му помага. Ръцете му висяха отпуснато от двете му страни.

— Толкова бързо се възстановяваш — лъчезарно казах аз, сякаш всичко на този свят бе розово.

А всъщност вътре в мен бе много мрачно. И крещях от гняв, страх и безсилие, докато мъжът, когото обичах, се мъчеше да намери път през сенките на миналото, които го бяха погълнали в Хелм.

Слънце в Риби

Когато слънцето е в Риби, очаквайте умората и тъгата.

Онези, които успеят да прогонят страха,

ще получат прошка и разбиране.

Щe бъдете призовани за работа на далечно място.

Анонимен английски сборник с цитати,

ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 10

— Искам някои от книгите си — каза Матю с измамна небрежност и размаха списък със заглавия. — Хамиш знае къде да ги намери.

Приятелят му беше заминал за малко в Лондон, след което се върна във Франция. Оттогава Хамиш се бе настанил в стаите на Матю в Сет-Тур. Прекарваше дните си в опити да попречи на бюрократи идиоти да съсипят световната икономика, а през нощите съсипваше избата на Болдуин.

Хамиш пристигна в Ле Ревенанс с книгите и Матю го покани да седне на чаша шампанско. Хамиш като че ли прие този опит за нормално общуване като повратна точка във възстановяването на Матю.

— Защо не? Не може да се кара само на кларет. — Той ми хвърли бърз поглед, за да ми покаже, че ще се погрижи за съпруга ми.

Три часа по-късно Хамиш още беше там — и двамата играеха шах. Коленете ми омекнаха от неочакваната гледка — Матю играеше с белите и обмисляше възможностите си. Тъй като ръцете му все още не ставаха за нищо (оказа се, че ръката е ужасно сложна част на анатомичното инженерство), Хамиш местеше фигурите според кодираните команди на противника си.

— Е4 — каза Матю.

— Централният вариант? Ама че дръзко от твоя страна. — Хамиш премести една бяла пешка.

— Прие царския гамбит — благо отбеляза Матю. — Какво друго очакваше?

— Очаквам да оплескаш нещата. Навремето отказваше да изложиш царицата си на риск. А сега го правиш всяка игра. — Хамиш се намръщи. — Лоша стратегия.

— Царицата се справи чудесно миналия път — прошепнах аз в ухото на Матю и той се усмихна.

Когато Хамиш си тръгна, Матю ме помоли да му почета. Вече ни беше станало ритуал да седим пред огъня, докато снегът се сипе навън, и да държа някоя от любимите книги на Матю в ръцете си — Абелар, Марлоу, Дарвин, Торо, Шели, Рилке. Често устните на Матю се мърдаха в унисон с думите, които произнасях, с което ми доказваше — и което бе по-важното, доказваше на себе си, — че умът му си е бистър и цял както винаги.

— „Аз съм вечно дете на Земя и Море, / своя дом във Небето намирам.“* — прочетох аз от оръфаното му копие на „Освободеният Прометей“.