Кобрата

Разбира се, Западна Африка ми го върна — тя винаги има последната дума. След двайсет дни късно левият ми крак се поду като градинска тиква, достойна за Книгата на Гинес. Плътта стана тъмночервена. Болеше ме зверски. Първият лекар реши, че е тромбоза на дълбока вена. Глупости на търкалета. Дори аз знаех, че подобна тромбоза се получава веднага след продължителен полет в самолет и че до оток не се стига.

Вторият хирург направи ехография и реши проблема: ухапване, ужилване, одраскване или нещо подобно. Само че се стигна до тежка стафилококова инфекция, наричана още септисемия или отравяне на кръвта.

И така долуподписаният попадна в спешното, а от него и в интензивното отделение. Напомпаха ми през катетър достатъчно амоксицилин, за да потопи самолетоносача “Саратога”, и спасиха крака ми, макар едва да не се стигна до това да почнат да точат ножа.

Изписаха ме след три седмици и прекарах остатъка от лятото в довършване на проучванията за книгата сред нашите Специални сили. После написах романа — от октомври до декември. Сега си чака реда при издателя и трябва да стигне до книжарниците през средата на август 2010.

Така че ако съм те заинтригувал, драги читателю, ще намериш подробностите в „Кобрата“. Свърталищата на Картахена, „тюлените“ на американския флот, британските им колеги от Специалните военноморски сили, безпилотните самолети и — как иначе? — скъпата на сърцето ми Гвинея-Бисау. И всичко е истина. Всъщност… добре, не всичко е истина. Все пак става дума за роман. Но подробностите са верни.

Фредерик Форсайт