Кобрата

Неоспоримият шеф на Братството бе дон Диего Естебан. За разлика от бившия властелин на кокаина Пабло Ескобар, дон Диего не беше главорез-психопат, издигнал се от тъмните улички на предградията. Беше от старата аристокрация — образован, вежлив, с изискани маниери, истински испански възпитаник, наследник на няколко поколения идалго. Всичко го наричаха просто Дона.

Именно той, в този свят на убийци, бе събрал в един синдикат безнадеждно различните бандити в света на кокаина и бе започнал да го управлява като съвременна корпорация. Преди две години последният противопоставящ се на обединението отцепник беше екстрадиран във вериги за Щатите, за да не се завърне никога. Казваше се Диего Монтоя, шеф на Картел дел норте дел валле, и се гордееше, че е продължител на традициите и мрежата на Кали и Меделин.

Така и не се разбра кой точно бе направил телефонното обаждане до полковник Дос Сантос, довело до атаката срещу Монтоя, но след показването му в медиите с оковани ръце и крака опозицията срещу Дона престана да съществува.

Колумбия се разсича от североизток на югозапад от две високи планински вериги, разделени от провиращата се между тях река Магдалена. Всички реки на запад от веригата Оксидентал се вливат в Тихия океан или Карибско море, а реките източно от веригата Ориентал се втичат в Ориноко или Амазонка. Тази източна територия, обхващаща басейните на петдесетина реки, представлява хълмиста местност, „набодена“ тук-там от хасиенди с площта на държави. Дон Диего притежаваше поне пет, за които можеше да се докаже, че е собственик, и други десет, за които това не бе възможно. И всяка от тях разполагаше с няколко самолетни писти.

Срещата през есента на 2010 бе в Ранчо де ла Кукарача в покрайнините на Сан Хосе. Останалите седем членове на борда бяха привикани с лични емисари и пристигнаха с частни самолети, излетели сред десетки други, поели за различни заблуждаващи местоназначения. Макар използването на мобилни телефони за един-единствен разговор да се смяташе за изключително сигурно, Дона предпочиташе да изпраща съобщенията си с внимателно проверени куриери. Беше старомоден, но пък не беше залавян и никога не беше подслушван.

Тази слънчева утрин Дона лично приветства екипа си в господарската къща, в която вероятно спеше не повече от десетина пъти годишно, но която винаги се поддържаше за него като постоянна резиденция.

Сградата бе със староиспанска архитектура, подът беше теракотен, вътрешността прохладна в горещо време, във вътрешния двор бликаха фонтани, а под навесите дискретно сновяха сервитьори с бели униформи и разнасяха подноси с напитки.

Първият пристигнал от пистата бе Емилио Санчес. Като другите шефове на отдели, и той отговаряше за една-единствена функция — в неговия случай производството. Задачата му бе да контролира всеки аспект, свързан с работата на десетките хиляди крайно бедни селяни, кокалеросите, отглеждащи храсти в Колумбия, Боливия и Перу. Той изкупуваше пастата, проверяваше качеството й, разплащаше се с тях и доставяше до вратата на рафинерията тонове колумбийско „пуро“ — пакетирано и балирано.

Всичко това се нуждаеше от непрестанна охрана не само от силите на реда и закона, така наречените ПОО, но и от всевъзможни живеещи из джунглите бандити, винаги готови да откраднат продукцията и да се опитат да я препродадат от свое име. Частната армия се ръководеше от Родриго Перес — бивш терорист от ФАРК. Страховитата някога марксистка революционна група толкова често бе привиквана да въдворява ред, че на практика работеше за Братството.

Печалбата от кокаиновата индустрия бе толкова астрономическа, че самият океан от пари се превръщаше в проблем, който трябваше да се разрешава единствено чрез изпирането на доларите. Едва след това те можеха да се реинвестират в хилядите напълно законни компании навсякъде по света, но това ставаше след изваждане на разноските и специалната част лично за Дона, който вече разполагаше със стотици милиони.

Натовареният с „прането“ бе толкова бандит, колкото бе и самият Дон. Беше адвокат, специализирал финансово и банково право. Кантората му в Богота беше престижна и дори полковник Дос Сантос да имаше свое мнение по въпроса, съмненията му така и не бяха намерили някакво потвърждение. Сеньор Хулио Jlyc пристигна трети и Дона го приветства топло, докато от пистата приближаваше четвърти джип.