Kolekcionerut na kosti

Тя се гмурна в морето от автомобили и спря движението в северните платна. Няколко шофьори се опитаха да минат покрай нея. Наложи ѝ се да напише две глоби и накрая бло­кира пътя с кофи за боклук, за да е сигурна, че добрите граж­дани ще изпълнят обществените си задължения.

Сакс най-после си спомни какво означава последната бук­ва от правилото АЗОЗ за първия полицай, пристигнал на мес­топрестъплението: „З” значи „Запази местопрестъплението непокътнато“.

В утринната мараня зазвуча хор от клаксони, гневните ру­гатни на шофьорите не закъсняха. След малко към цялата ка­кофония се присъедини и воят на първите полицейски коли.

Четиридесет минути по-късно мястото на убийството гъмжеше от униформени и цивилни полицаи, десетки. Сакс научи от тях, че медиите проявявали особен интерес към то­ва убийство - жертвата била единият от двамата пътници, които, след като кацнали на летище „Кенеди“, взели такси към центъра, но не пристигнали по домовете си.

-      Снимат ни от Си Ен Ен - прошепна полицаят.

Затова тя не остана никак учудена да види русата глава на Винс Перети, началник на Централния следствен отдел, който, след като огледа местопрестъплението, се качи по стълбата в скалата; после спря, за да изтупа прахта от хилядадоларовия си костюм.

Все пак, неочаквано за Сакс, той я забеляза и ѝ махна да се приближи. По устните му играеше лека усмивка. Тя си помисли, че ще я поздрави за навременните действия. Запа­зила бе отпечатъците по перилата на стълбата. Може би до­ри щеше да получи официална похвала. В последния час на последния й ден като патрулиращ полицай. Щеше да се пок­рие с лаврите на славата.

Перети я огледа от глава до пети:

-      Полицай, не патрулирате за пръв път, нали?

-      Моля, сър?

-      Предполагам, че не сте новобранец.

Технически не, въпреки че имаше само три години стаж, за разлика от останалите патрулиращи полицаи на нейната възраст. Някои работеха от осем-десет години. Беше се за­писала по-късно в академията.

-      Извинете, не разбрах въпроса.

Перети, изглежда, се подразни и усмивката му изчезна:

-      Вие ли пристигнахте първа на местопрестъплението, полицай?

-      Тъй вярно.

-      Защо спряхте движението по Единадесето авеню? За каква се мислите?

Сакс погледна широкия булевард, все още блокиран от барикадата ѝ. Вече бе свикнала с клаксоните, но сега си даде сметка, че шумът е станал по-силен и колоната от коли се е проточила на километри.

-      Сър, първият пристигнал на местопрестъплението по­лицай трябва да арестува извършителя, да задържи заподоз­рените, да запази...

-      Много добре знам правилото АЗОЗ, полицай. Значи сте затворили булеварда, за да запазите местопрестъплени­ето непокътнато, така ли?

-      Тъй вярно. Помислих си, че извършителят не би пар­кирал в пресечката. Твърде лесно щяха да го забележат от околните сгради. Единадесето авеню ми се стори по-добър избор.

-      Изборът ви е грешен. От онази страна на линията ня­ма следи от стъпки, а към стълбата, която излиза на Триде­сет и седма улица, водят две следи.

-      Спрях движението и по Тридесет и седма.

-      Точно това искам да кажа. Трябваше да затворите са­мо нея. А влака? Защо го спряхте?

-      Ами, сър. Помислих си, че ако влакът мине през мяс­тото на престъплението може да унищожи някоя улика. Или нещо такова.

-      „Нещо такова“ ли?

-      Не се изразих много добре, сър. Имах предвид...

-      А летище „Нюарк“?

-      Не разбирам, сър - Сакс се огледа безпомощно. На­около имаше и други полицаи, но се правеха на много заети, за да следят разговора. - Какво за летището?

-      Защо не затворихте и него?

Ха сега де! Явно бе решил да ѝ чете конско. Сакс сви устни, но отвърна разумно:

-      Сър, според преценката ми, не изглеждаше вероятно...

-      Нюйоркската централна магистрала също е добър из­бор. Също Околовръстното шосе на Ню Джърси и магист­ралата през Лонг Айланд. Шосе 1-70, оттук, та до Сейнт Лу­ис. Нали убиецът може да се измъкне по тях?

Сакс наведе глава, после пак вдигна поглед към Перети. Двамата бяха с почти еднакъв ръст, но той носеше обувки с по-високи токове.

-      Обадиха ми се от кметството, дирекцията на приста­нището, кабинета на генералния секретар на ООН, управле­нието на експо... - Перети кимна към „Явиц сентър“. - Разс­троихме дневния ред на мирната конференция, провалихме речта на един сенатор и объркахме движението в целия Уестсайд. Железопътната линия е на петнадесет метра от трупа, а улицата, която затворихте - на шестдесет встрани и на де­сет нагоре. Дори ураганът Ева не е нарушавал така движени­ето по североизточните линии на железниците.

-      Просто си помислих...

Перети се усмихна. Сакс бе красива жена (преди акаде­мията бе работила за модната агенция „Шантел“ на „Медисън авеню“) и той реши да ѝ прости.