Конго

Вече било установено съвсем ясно, че различните маймуни притежават различни индивидуалности. Или както го коментира един изследовател: „Тези изследвания са вероятно единствената област, в която академичните клюки се концентрират върху студентите, а не върху преподавателите.“ В изпълнения с все по-нарастваща конкуренция и научни дрязги свят на изследване на приматите вече се носели клюките, че Люси била пияница, че Коко бил много лошо възпитан, че Лана силно навирила нос от оказваното й внимание („тя работела единствено в присъствието на интервюиращ“), и че Бъд бил толкова глупав, че трябвало да го прекръстят на Тъп.

На пръв поглед може да изглежда странно, че Питър Елиът трябва да попадне под такава атака, защото този красив и доста стеснителен мъж — синът на един библиотекар от областта Марин — бил успял да избегне полемиките през годините си на работа с Ейми. Публикациите на Елиът били добросъвестни и сдържани; прогресът му ил добре документиран; той не търсел крещяща известност и не бил сред онези учени, които давали мило за драго, само да могат да изкарат маймуните си на шоуто на Карсън или Грифин.

Но предпазливите маниери на Елиът прикриваха не само могъщ разум, но и една бясна амбиция. Той избягваше полемиките само защото нямаше време за тях; в продължение на години той бе работил до смърт нощем и в съботните и неделните дни, докарвайки до полуда екипа си и Ейми. Биваше го страшно много да прави бизнес с науката и да си осигурява финансиране; на всички научни конференции, посветени на бихейвиоризма на животните, където останалите се показваха по джинси и спортни ризи, Елиът пристигаше в костюм с жилетка. Елиът бе решил да стане най-добрият изследовател на маймуните, а за Ейми бе отредил ролята на най-напредналата маймуна.

Елиът успя да постигне такъв успех в набирането на средства за проектите си, че през 1975 проектът Ейми имаше годишен бюджет от 160 00 долара и научен екип от осем души, включително и специалист по детска психология и един компютърен програмист. Един учен от института Берген по-късно каза, че движещата сила на Елиът се корени във факта, че „той е добро вложение; например, проектът Ейми получи петдесет процента повече компютърно време за нашите пари, защото той работеше на общия терминал нощем и в съботните и неделните дни, когато машинното време струваше най-евтино. Той беше изключително икономичен. И самоотвержен, разбира се: Елиът очевидно не се вълнуваше от нищо друго, освен от работата с Ейми. Това го правеше особено мъчителен за разговор, но пък за сметка на това винаги можехме да разчитаме на него. Трудно е да се види кой наистина блести; по-лесно е да се разбере кой е тласкан от неукротим стремеж, което в крайна сметка може да се окаже далеч по-важно. Ние очаквахме големи неща от Елиът.“

Трудностите на Питър Елиът започнаха сутринта на 2 февруари 1979. Ейми живееше в един караван на територията на студентското градче в Бъркли; тя обикновено прекарваше нощите си сама, и на следващата сутрин биваше особено мила и прочувствена. Но тази сутрин специално персоналът от проекта Ейми я завари в едно нехарактерно за нея мрачно настроение; тя беше раздразнена и със зачервени очи; държеше се така, сякаш се бяха отнесли с нея по някакъв неприятен начин.

Елиът усети, че нещо през нощта я беше обезпокоило. И когато я запита, тя започна да повтаря символите за „сън кутия“, нова двойка думи, чието значение той не можеше да схване. Това само по себе си не беше необичайно; Ейми непрекъснато правеше комбинации от двойки думи, които не бяха лесни за дешифриране. Само преди няколко дни тя ги бе изненадала с „крокодилско мляко“. Най-накрая се досетиха, че млякото й се бе вкиснало, и тъй като не обичаше крокодилите (които впрочем познаваше само от снимки), тя по някакъв начин бе решила, че вкиснатото мляко е „крокодилско“.

Сега пък говореше за някаква „сън кутия“. Отпървом си помислиха, че може да става дума за леглото й, напомнящо на гнездо. Оказа се обаче, че тя използва думата „кутия“ в обичайния й смисъл, за обозначаване на телевизора.

Всичко в каравана й се управляваше от компютър двайсет и четири часа в денонощие. Направих проверка да видят дали телевизорът не е бил включен през нощта, нарушавайки съня й. Тъй като Ейми обичаше да гледа телевизия, имаше вероятност да е успяла да го включи сама. Но Ейми беше мрачна когато провериха телевизора в каравана. Ставаше ясно, че тя имаше нещо съвсем различно на ум.

Накрая откриха, че „сън кутия“ всъщност означава „сън картини“. И когато я запитаха какви са тия сънни картини, Ейми сигнализира, че те били „лоши картини“ и „стари картини“, като „карат Ейми плаче“.

Тя беше сънувала.