Конго

— Можете ли да идентифицирате мъжа пред вас, мис Рос?

— Да. Това е Джеймс Робърт Питърсън.

— Каква е основната ви връзка с починалия Джеймс Робърт Питърсън?

— Работех с него — изрече тя със скучен глас. сякаш разглеждаше безстрастно някаква геоложка проба. На лицето й не се изписа нищо.

Патологът се обърна към микрофона.

— Самоличността потвърдена като Джеймс Робърт Питърсън, пол мъжки, от бялата раса, националност американец. — Той се обърна към Рос. — Кога за последен път се видяхте с мистър Питърсън?

— През май тази година. Тогава тръгваше за Конго.

— През последния месец не сте го виждали?

— Не — отвърна тя. — Какво се е случило?

Патологът докосна подпухналите морави рани върху ръцете му. Връхчетата на пръстите му потънаха, оставяйки следи като от зъби върху плът.

— Дяволски странна история — произнесе патологът.

Предният ден, 15 юни, Питърсън бил докаран на борда на малък чартърен самолет, в стадий на терминален шок. Умрял няколко часа по-късно без да дойде в съзнание.

— Цяло чудо е, как е успял да го направи. Очевидно самолетът е кацнал непредвидено поради някакъв механичен проблем на летището Гарона, една доста кална писта в Заир. И в този момент този момък излиза залитайки от гората и се строполява в краката им. — Патологът посочи къде костите са били счупени и на двете ръце. Според думите му раните не били пресни; получил ги най-малко четири дни преди това, а може и повече. — Изпитвал е невъобразима болка.

— Какво би могло да причини такива рани? — запита Елиът.

Патологът никога не бе виждал нещо подобно.

— На повърхността наподобява механична травма, като счупване от сблъсък с лека кола или камион. Такива при нас се случват всеки ден; но раните от механични счупвания никога не са двустранни, както в този случай.

— Значи не е било механично счупване? — запита Карън.

— Не знам какво е било. Такъв случай досега в практиката ми няма — изрече бързо патологът. — Също така открихме следи от кръв под ноктите му и няколко сиви косъма. Сега провеждаме изследвания.

В дъното на стаята друг патолог вдигна поглед от микроскопа.

— Космите определено не са човешки. Сечението не съответства. Някаква животинска козина, близка до човека.

— Сечението ли? — запита Рос.

— Най-добрият индекс за определяне на произхода на косъма — каза патологът. — Човешкият косъм от пубиса например е с по-елипсовидно сечение, отколкото окосмеността от другите части на тялото, или това по лицето. Той е много характерен и се признава като доказателство в съда. Лабораторията има голям опит в тази област, понеже при много случаи се налага да работим с всякакви животински окосмености, и сме експерти.

Големият анализатор от неръждаема стомана започна да издава звуков сигнал.

— Кръвната проба идва — каза патологът.

На един видеоекран се появиха структури-близнаци с пастелно обагрени ивици.

— Това е структурата получена с помощта на електрофореза — обясни патологът. — С нея се проверяват серумните протеини. А това отляво е обикновена човешка кръв. Вдясно е кръвната проба взета от кръвните следи под ноктите му. Вижда се добре, че това определено не е човешка кръв.

— Не е човешка кръв? — възкликна Рос, обърната към Елиът.

— Близка е — отвърна патологът без да откъсва поглед от екрана. — Но не е човешка. Може да принадлежи на домашно или селскостопанско животно, може би прасе. Или дори на примат. Маймуните са много близо до човека в серологично отношение. След минута ще разполагаме и с компютърния анализ.

На екрана се изписа съобщението АЛФА И БЕТА СЕРУМНИТЕ ГЛОБУЛИНИ СЪВПАДАТ: КРЪВ НА ГОРИЛА.

— Ето ви отговора чия е кръвта под ноктите му. На горила.

5. Преглед

— Няма да ви нарани — опита се да успокои изплашения санитар Елиът. Намираха се в пасажирския отсек на товарния боинг 747. — Ето, виждате ли, тя ви се усмихва.

Ейми действително се хилеше с най-пленителната си усмивка, като внимаваше да не си показва зъбите. Санитарят от частната клиника в Найроби обаче не беше запознат с тези тънки нюанси на горилския етикет. Ръцете му се тресяха докато държеше спринцовката.

Найроби беше последната възможност Ейми да мине един цялостен преглед. Огромното й мощно тяло не създаваше представа за конституционална крехкост, както и навъсеното й с гъсти надвиснали вежди лице прикриваше една мека, доста нежна натура. В Сан Франсиско екипът по проекта Ейми я беше подложил на цялостно медицинско изследване: проби на урината на всеки втори ден, екскрементите й се проверяваха ежеседмично за наличие на следи от кръв, всеки месец пълни изследвания на кръвната картина, и всеки три седмици посещение при зъболекаря за отстраняване на черния налеп който се акумулираше от вегетарианската й диета. Ейми се справяше много лесно с това, но санитарят не го знаеше. Той я приближаваше протегнал спринцовката пред себе си като оръжие.

— Сигурен ли сте, че няма да ме ухапе?

Ейми се опита да помогне, сигнализирайки Ейми обещава не хапе. Тя сигнализираше бавно и отсечено, когато знаеше, че има пред себе си човек незапознат с езика й.

— Тя обещава, че няма да ви ухапе — каза Елиът.