Конго

Този факт имаше само едно просто обяснение: ТСЗР не изпращаше никаква информация. Най-малкото, целенасочено. ТСЗР и ЦУКПГ имаха споразумение да разменят актуализирани данни; самият Травис беше сключил сделката през 1978 година, за да получава евтини спътникови изображения от Ландсат в орбита. Изображенията, предавани от спътници, бяха единственият най-голям разход на компанията. ТСЗР предоставяше обработените изображения на ЦУКПГ, а в замяна на това ЦУКПГ се съгласи да снабдява ТСЗР със спътникови снимки с намаление от 30% под основната цена.

В онзи момент това изглеждаше добра сделка, и в споразумението бяха договорени кодираните честоти.

Сега обаче потенциалните недостатъци изскочиха пред Травис уголемени до неузнаваемост: най-лошите му страхове се бяха сбъднали. Прекара ли веднъж информационна линия дълга две хиляди мили от Хюстън до Грийнбелт, човек направо си търси белята. Някъде между Тексас и Мариланд някой бе успял да вклини междинно терминално звено, най-вероятно в телефонните линии с носещата честота, и бе започнал да смуче данни с нелегален терминал. Това беше формата на промишлен шпионаж от която най-много се страхуваха.

Механизмът представляваше нелегален терминал, включен между два легални терминала, който следеше размяната на данни и в двете посоки. След известно време нелегалният оператор научаваше достатъчно и започваше да предава по линията, смучейки данни от двата крайни пункта, представяйки се пред Хюстън за ЦУКГП и обратно. Нелегалният терминал можеше да продължи да функционира дотогава, докато единият или и двата легални терминала не усетеха, че са подслушвани.

Сега въпросът беше следният: колко данни бяха изсмукани през последните седемдесет и два часа?

Травис поиска двайсет и четири часови проверки със сканер; показанията му бяха отчайващи. Положението изглеждаше така, сякаш компютърът на ТСЗР беше излъчил не само елементи от оригиналната база данни, но също така и развоя по трансформирането на информацията, или последователността от операции изпълнявани върху данните от ТСЗР за последните четири седмици.

Ако това се окажеше вярно, то в този случай нелегалният агент на евро-японския консорциум знаеше какви трансформации бе приложила ТСЗР върху данните за Мукенко, и следователно знаеха с изключителна точност местоположението на изгубения град. Сега то им беше известно толкова точно, колкото и на Рос.

Трябваше да се преустройват графици, което щеше да затрудни още повече работата на екипа на Рос. А и обновените от компютъра графици бяха неясни; колкото и да беше способна Рос, вероятността екипът на ТСЗР да се добере до мястото преди японците и германците сега вече беше равна на нула.

От гледната точка на Травис, цялата експедиция на ТСЗР представляваше безсмислено упражнение, чиста загуба на време. Не съществуваше никаква надежда за успех. Единственият елемент не взет под внимание от компютъра беше горилата Ейми, а всички инстинкти на Травис му говореха, че горилата на име Ейми няма да се окаже решаващ фактор за откритието на минералните залежи в североизточно Конго.

Всичко беше безнадеждно.

Дали да отзове експедицията обратно? Той се втренчи в таблото за управление до бюрото си.

— Извикай ми функцията разходи-време — заповяда той.

Компютърът изведе съобщението РАЗХОДИ-ВРЕМЕ.

— Локална Експедиция Конго.

Екранът изведе данните за експедицията в Конго: разходи на час, акумулирани разходи, фиксирани бъдещи разходи, отчетни пунктове… Проектът в този момент се намираше точно извън Найроби, и акумулираните му разходи възлизаха малко над 189 000 щатски долара.

Прекратяването му щеше да струва 227 445 щатски долара.

— Фактор БФ — каза той.

Екранът се промени. Появиха се серия вероятности. Факторът БФ представляваше бона фортуна, или добър късмет — нещо съвсем ефемерно при всички експедиции, особено далечните, изпълнени с всякакви опасности.

ДА ПОМИСЛЯ ЗА МОМЕНТ, излъчи съобщение компютърът.

Травис зачака. Той знаеше, че на компютъра му бяха нужни няколко секунди да изпълни необходимите изчисления, за да придаде тежест на случайните фактори които могат да повлияят на експедицията, все още на пет или повече дни от целта.

Личното му повиквателно устройство се обади. Беше Роджърс, специалистът по подслушването.

— Проследихме нелегалното подслушвателно устройство. Намира се в Норман, Оклахома, на адреса на Северната американска централна застрахователна компания, САЦЗК. САЦЗК е петдесет и един процента притежание на една хавайска холдингова компания, корпорация Халекули, на свой ред владение на островна японска компания. Какво искате да направим?

— Искам задниците им препечени на фурна — заповяда Травис.

— Ясно — отвърна Роджърс и затвори телефона.

На екрана се появи съобщението ИЗЧИСЛЕН ФАКТОР БФ и вероятността: 0,449. Това беше наистина изненада: тази стойност означаваше, че ТСЗР разполагаше с почти равен шанс да достигне целта преди консорциума. Травис не се поколеба и за секунда: 0,449 беше достатъчно добра стойност.