Конго

— Не — отвърна Рос. — Никак не е добре. Това означава, че те вече са стигнало до града и са открили диамантите.

Тя поклати глава и настрои екрана.

ХЮСТН ПОТВРЖДВ КОНСРЦМ НА МСТО ЗИНДЖ ВЕРОЯТНОСТ 1.000 НЕ ПОЕМЙТЕ ПВЧЕ РИСКВЕ. СТУАЦЯ БЕЗНДЖДН.

— Направо не мога да повярвам — възкликна Рос. — Всичко свърши.

Елиът въздъхна.

— Не си чувствам краката — изпъшка той.

— Каталясал съм — призна си за пръв път Мънро.

— Да вървят на майната си — обобщи настроенията Рос.

След по-малко от минута всички спяха като пребити.

ДЕН 8: КАНИЯМАГУФА 20 юни, 1979 година

1. Спускане

Сутринта на 20 юни всички спаха до късно. Закусиха без да бързат и си сготвиха гореща храна. Отдъхваха си на слънце и си поиграха с Ейми, която изпадна във възторг от това толкова неочаквано внимание. Минаваше десет когато започнаха спускането си по склона на Мукенко към джунглата.

Тъй като западните склонове на Мукенко са стръмни и практически непроходими, те се спуснаха близо половин миля в димящия кратер на вулкана. Мънро беше начело, положил товара на един носачите върху главата си; Асари, най-силният носач, носеше Ейми, защото скалите бяха прекалено горещи за босите й крака.

Ейми беше ужасена и считаше хората около себе си за окончателно превъртели. Елиът беше почти съгласен с нея; горещината беше непоносима; докато се приближаваха до езерото от лава, очите на всички се насълзиха жестоко, носовете им буквално пламнаха; чуваха как пукат мехурите на лавата под тежките черни скали.

После стигнаха и до формацията, наречена Нарагема, или Дяволското око. Това беше природна арка, висока 150 фута, и толкова гладка, че изглеждаше като полирана от вътрешната страна. През арката полъхваше свеж въздух, и под краката им се откри зелената джунгла. Те спряха да си поемат дъх под надвисналата скална дъга и Рос използва случая да огледа отблизо гладката вътрешна повърхност. Това беше част от тунел застинала лава, образуван при някое от предишните изригвания; основната част от тунела беше отхвърчала, оставяйки само изящната дъга.

— Наричат я Дяволското око, защото отдолу по време на изригване блести като червено око — обясни Мънро.

Спускането след Дяволското око вървеше бързо и те скоро преминаха алпийската зона, а оттам прекосиха негостоприемния участък на застинал неотдавна поток лава. Там попаднаха на черни кратери от сбръчкан и изгорял терен; дълбочината на някои от тях стигаха и до шест фута. Мънро отначало си помисли, че заирската армия е използвала терена като полигон за артилерията си, но при един по-обстоен преглед видяха, че структурата на кратерите сякаш се врязала в скалата, протягайки навън подобия на пипала. Мънро не беше виждал нищо подобно до този момент; Рос мигновено разпъна антената, включи компютъра и се свърза с Хюстън. Беше страшно възбудена.

Екипът отдъхваше докато тя преглеждаше данните на екрана.

— Какво ги питаш? — обърна се към нея Мънро.

— Датата на последното изригване на Мукенко и местното време. Било е през март… Някой от вас да познава човек на име Сиймънс?

— Да — обади се Елиът. — Том Сиймънс е компютърният програмист по проекта Ейми. Защо?

— Имаш съобщение — каза тя, посочвайки му екрана.

Елиът се изправи и погледна. СИЙМНС СЪОБЩН ЗА ЕЛЪТ ЧАКЙТЕ

— Какво е съобщението? — запита той.

— Натисни предавателния бутон.

Той натисна бутона и на екрана се появи следващото съобщение: РАЗГЛДХ ОРИГ ЗАПИС ХЮСТН НВО ОТКРТЕ ОТНСНО АУРЛН ИНФО-КОМПТР АНАЛИЗ ЗАВРШН СЧТАМ ТВА НОВ ЕЗИК.

Елиът откри, че може да чете компресирания съкратен език: „Разгледах оригиналния запис Хюстън, ново откритие относно аурална сигнална информация, компютърен анализ завършен, считам че това е език.“

Той свъси чело.

— Език ли?

— Не го ли помоли да разгледа в Хюстън оригиналния запис от Конго?

— Да, но това беше за визуалната идентификация на животното върху екрана. Никога не съм му казвал нищо за каквато и да било аурална информация. — Елиът поклати глава. — Иска ми се да можех да си поговоря с него.

— Можеш — каза му Рос. — Стига да не те е грижа, че ще го вдигнеш от сън.

Тя натисна бутона за връзка и петнадесет минути по-късно Елиът набра Здравей, Том, как си? На екрана светна ЗДРВ ТОМ КК СИ?

— Обикновено не губим сателитно време с такива приказки — каза Рос.

Екранът светна СПХ КДЕ СИ

Той набра Вирунга. ВИРНГА

— Травис ще вдигне вой до небесата като види записа на разговора — обади се Рос. — Нямаш ли представа колко струват разходите по комуникацията?

Рос обаче скоро спря да се тревожи; разговорът бързо се превърна в чисто научен.