Конго

Елиът сякаш се потопи в някакъв друг свят.

Червеното нощно осветление едва мъждукаше, но в проблясъците на лагерния огън той видя постовете с инфрачервените очила разположени по периметъра на лагера. Глухият пулсиращ ритъм на оградата под напрежение допълваше странната неземна атмосфера. Питър Елиът за миг осъзна колко нищожни бяха всички те — шепа наплашени до смърт човеци дълбоко в сърцето на тропическата гора на Конго, отдалечени на повече от двеста мили от най-близкото човешко селище.

В очакване.

Внезапно се спъна в някакъв черен кабел. После видя мрежата от кабели гънещи се по земята, стигащи до пушките на всеки пост. Той забеляза, че пушките бяха с необичайна форма, имаха прекалено тънка и източена форма, и че черните кабели продължаваха от пушките до едни квадратни механизми с тъпи предници монтирани върху къси триножници, разположени на равни разстояния из лагера.

Видя Рос близо до огъня да наглася магнитофона.

— Какво е това, по дяволите? — запита я той шепнешком, сочейки кабелите.

— Това е ОЛАН. Оръжия с лазерно насочване — отвърна му тя също с шепот. — Системата ОЛАН се състои от ОПУЛАН, оптични устройства с лазерно насочване, свързани към ССУ, скорострелни сензорни устройства.

Тя му обясни, че пушките на стражите всъщност представляват оптични устройства с лазерно насочване, свързани към скорострелни сензорни устройства разположени върху триножниците.

— Лазерният лъч се отразява от целта и огънят започва след като целта бъде опозната — обясни му тя. — Това е система разработена специално за война в джунглата. Скорострелните сензорни устройства са оборудвани със специални заглушители, така че врагът да не може да разбере откъде идва стрелбата. Внимавай само да не пристъпиш пред някое от тях, защото те реагират автоматично на телесната топлина.

Рос му даде магнитофона и отиде да провери акумулаторите захранващи защитната ограда на периметъра. Елиът хвърли поглед на стражите в мрака; Мънро му махна жизнерадостно. Елиът изведнъж проумя, че мъжете с инфрачервените очила и тайнствени оръжия го виждаха далеч по-добре, отколкото той тях. Изглеждаха като същества от друга вселена, потънали в джунглата на безвремието.

В очакване.

Часовете се нижеха един след друг. По целия периметър на лагера тишината бе пълна, нарушавана единствено от ромоленето на водата в рова. От време на време носачите си подвикваха тихо един на друг, шегувайки се на суахили; никъде обаче не се виждаха запалени цигари, защото апаратурата беше чувствителна към топлината. Мина единайсет, после полунощ, после един часът.

Той чуваше как хърка Ейми в палатката му; звукът се открояваше на фона на мекото пулсиране и жужене на оградата под напрежение. Хвърли поглед към Рос заспала на земята с пръст върху ключа за нощното осветление. Погледна часовника си и се прозина; и тази нощ нямаше да се случи нищо; Мънро явно бе сгрешил.

И в този момент долови звука на нечий дъх.

Стражите също го чуха, извъртайки мигновено пушките си в мрака. Елиът насочи микрофона на магнитофона към звука, но беше трудно да се определи точното му място. Свистящите звуци сякаш долитаха едновременно от всички части на джунглата, понесени от нощната мъгла, меки и всепроникващи.

Следеше как играят стрелките на индикаторите за силата на звука. В следващия миг се забиха дълбоко в червеното и до ушите му достигна глух тътен, последван от силен плясък на вода. Всички го чуха; стражите вдигнаха предпазителите.

Елиът пропълзя с магнитофона до оградата и се втренчи към рова с водата. Гъстата зеленина зад оградата се движеше цялата сякаш обзета от вълнение. Хъхренето се усилваше. Дочу ромоленето на водата и видя дървен ствол проснат над рова.

Това значи е причинило тътена; прокарване на мост над рова. И в този миг Елиът разбра, че те страшно много са подценявали опасността, каквато и да беше тя, пред която бяха изправени. Той махна на Мънро, но Мънро вече му махаше бясно да се маха от оградата и сочеше недвусмислено към триножника до краката му. Маймуните колобус над главата му се разкряскаха още преди да се размърда и в този момент първите горили атакуваха.

Той мярна някакво огромно животно, определено сиво на цвят, да се устремява към него; Елиът се хвърли на земята; миг по-късно горилата се стовари върху оградата, изтръгвайки фойерверк съскащи искри и мирис на изгоряло месо.

Това беше началото на зловеща, безмълвна битка.

Изумрудени лазерни лъчи пронизваха въздуха, монтираните върху триножниците картечници издаваха едно меко тю-тю-тю-тю, куршумите излитаха в нощта, прицелните механизми виеха тихичко, дулата се въртяха и стреляха, въртяха и стреляха безспир. Всеки десети куршум беше трасиращ; въздухът над главата на Елиът се изпълни с бели и зелени ивици.