Конго

След това Райт демонстрира на Абанг как да си изработи каменен нож чрез удрянето на камък в парче кремък. Това вече е доста по-труден урок; след един период от няколко седмици на Абанг вече са му необходими общо три часа да схване как да държи кремъка между пръстите на краката си, за да издяла остър камък, да пререже въжето и да се добере до храната.

Поуката от експеримента е не толкова че, маймуните използват каменни инструменти, а че възможността да дялат каменни инструменти е в буквалния смисъл на думата фасулска работа за тях. Експериментът на Райт е още една причина да считаме, че човешките същества не са толкова уникални, за каквито са се считали до този момент.

— Но защо Ейми твърди, че това не са горили?

— Защото не са — отвърна Елиът. — Тези животни не приличат на горили и нямат тяхното поведение. Те са различни и във физическо, и в бихейвиористично отношение.

Той сподели с тях подозрението си, че тези животни са били не само обучавани, но и отглеждани — а може би и кръстосвани с шимпанзета, или колкото и странно да звучи, с хора.

На тях им прозвуча като шега. Фактите обаче бяха обезпокояващи. През 1960 година първите изследвания на кръвните протеини доказаха родството между човека и маймуната. В биохимическо отношение най-близкият родственик на човека беше шимпанзето, много по-близко, отколкото горилата. През 1964 година на един болен човек бяха присадени успешно бъбреци на шимпанзе; възможни бяха също така и кръвопреливания.

Но степента на сходство и близост беше изяснена напълно една през 1975 година, когато биохимиците сравниха ДНК на шимпанзетата и хората. Беше открито, че разликата между ДНК на шимпанзетата и хората е само 1 процент във веригите. И почти никой не искаше да признае още едно следствие: че модерните средства за хибридизация на ДНК и ембрионно трансплантиране позволяваха кръстоски между маймуните, и правеха възможни кръстоските между човек и маймуна.

Разбира се, обитателите на Зиндж от четиринадесети век не са разполагали със средства да кръстосват вериги на ДНК. Елиът обаче посочи, че те системно са подценявали уменията на хората от Зиндж, които преди цели петстотин години са успели да проведат сложни процедури на обучение, които западните учени бяха успели да повторят едва преди десет години.

В резултат изникваше един страшен проблем, а именно животните, които жителите на Зиндж бяха обучавали.

— Нямаме право да си затваряме очите пред този проблем — заяви той. — Когато Ейми беше подложена на теста IQ разработен за хора, тя набра деветдесет и две. На практика това я прави не по-глупава от което и да е човешко същество, а в много отношения тя е по-умна, по-схватлива и по-чувствителна. Може да ни манипулира най-малкото така умело, както и ние нея.

Тези сиви горили притежават същия разум, макар и обучението им да е било съвсем едностранчиво, както това на доберман-пинчерите, чието предназначение е да бъдат животни-пазачи, атакуващи убийци, обучени да бъдат безмилостни и хитри. Маймуните обаче са далеч по-изобретателни и умни от кучетата. И те няма да спрат атаките си дотогава, докато не ни избият, както са постъпили с всеки, дръзнал да стъпи в свещения град.

3. Да гледаш иззад решетките

През 1975 година математикът С. Л. Беренски проучва литературата върху животинския език и стига до един тревожен извод. „Няма и съмнение“ обявява той, „че приматите надвишават значително човека по разум“.

Според него „Очебийният въпрос, който всеки посетител на зоологическата градина си задава, кой се намира зад решетките? Кой е свободен, и кой в плен? И от двете страни на решетките могат да се забележат примати от всякакъв род да си правят взаимно физиономии. Прекалено просто е да заявим, че човекът е по-висше същество, защото е създал зоологическата градина. Ние приписваме ужаса, който изпитваме при заграждането ни с решетки — форма на наказание присъща сред нашия, човешкия род — на другите примати, озовали се в същото положение, като считаме, че те изпитват същите чувства.“

Беренски оприличава приматите на чуждестранни посланици. „В продължение на столетия маймуните съумяват да се погаждат с човека, в качеството на посланици на собствените си видове. В последните години те дори се научиха да общуват с човека посредством езика на знаците. Това е обаче е обаче едностранна размяна на дипломатически персонал; никой човек до този момент не е направил опит да живее в едно маймунско общество, да овладее техния език и обичаи, да се храни с тяхната храна, да живее така, както и те. Маймуните се научиха да разговарят с нас, но ние така и не се научихме да разговаряме с тях. Кой тогава трябва да бъде считан за по-висш интелект?“

Беренски добавя и едно пророчество. „Идва времето“ пише той, „когато обстоятелствата ще принудят някои човешки същества да общуват с обществото на приматите според техните условия. Едва тогава човек ще осъзнае самодоволния си егоизъм проявяван спрямо другите животни.“