Конго

Експедицията на ТСЗР, изолирана дълбоко сред тропическата гора на Конго, се беше сблъскала точно с такъв проблем. Изправени срещу един нов вид горилоподобно животни, те по някакъв начин трябваше да се спогодят с тях според техните условия.

Вечерта Елиът предаде записите от дишането на съществата в Хюстън, откъдето на свой ред ги предадоха в Сан Франсиско. Размяната на репликите след излъчената информация беше кратък.

ПЛЧНА ИНФМЦ. ТРБВА ПМЩ? написа Сиймънс.

ВАЖН — НУЖДМ СЕ СРЧНО ОТ ПРЕВОД написа в отговор Елиът. КГА ЩЕ ГО ИММЕ?

КМПТРЕН АНЛЗ ТРУДН — ПРОБЛМТЕ НАДВШАВАТ ПО СЛЖНСТ ПРЕВОД КЕЗ / ЯЕЗ.

— Какво означава това? — запита Рос.

— Той казва, че проблемите свързани с превода надвишават по трудност проблема с превода на китайския или японския език на знаците.

Рос до този момент не беше предполагала, че съществуват китайски или японски езици на знаците, но Елиът обясни, че езици на знаците съществуват за почти всички основни езици, и всеки се подчинява на свои правила. Например БЕЗ, британският език на знаците няма абсолютно никаква прилика с АЕЗ, американския език на знаците, въпреки че писменият и говоримият английски език и в двете страни на практика на се различаваха един от друг.

Различните езици на знаците притежаваха и различна граматика и синтаксис, като дори се подчиняваха на различни традиции на знаците. Китайският използваше протегнатия среден пръст за обозначаването на няколко знака, такива като СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ и БРАТ, макар и този жест да беше оскърбителен и неприемлив в американския му еквивалент.

— Но нали това е говорим език? — запита удивена Рос.

— Да, така е — отвърна Елиът, — но проблемът е много по-сложен. Вероятността да го преведем скоро е доста малка.

До залез слънце получиха още две допълнителни късчета информация. Рос използва ресурсите в Хюстън, за да направи една компютърна симулация на вероятния развой от следващите три дни и една стандартна девиация от два дни, за да открият диамантените мини. Това означаваше, че те трябваше да са подготвени да прекарат още пет дни в града. Храната не беше проблем; най-сериозно беше положението с боеприпасите; Мънро предложи да използват вместо огнестрелно оръжие сълзотворен газ.

Очакваха сивите горили да предприемат смяна на тактиката и така и стана. Горилите атакуваха веднага след залез слънце. Битката през нощта на 23 юни се огласяше единствено от кихащите експлозии на контейнерите със сълзлив газ и съскането на излитащия газ. Стратегията беше силно ефективна; атаката на горилите бяха отблъсната и те не се върнаха повече през нощта.

Мънро остана много доволен. Той обяви, че разполагат със запаси от сълзотворен газ, достатъчни да издържат обсадата на горилите за цяла седмица, а може и повече. За момента като че ли проблемите им бяха решени.

ДЕН 12: ЗИНДЖ 24 юни, 1979 година

1. Офанзивата

Малко след разсъмване откриха телата на Мулеве и Акари до палатката им. Явно атаката през нощта е била отвличаща маневра, позволила на някоя горила да се промъкне на територията на лагера, да убие носачите и да се измъкне необезпокоявана. Имаше обаче и нещо още по-обезпокоително; не успяха да открият как горилата се бе промъкнала през електрическата ограда на влизане и излизане.

Един по-внимателен оглед на оградата показа на едно място участък на оградата разкъсан от долната страна. Наблизо се търкаляше дълъг прът. Горилите го бяха използвали, за да повдигнат дъното на оградата, като по този начин вътре е проникнала горила. А след като са си свършили работата, те отново са възстановили оградата до предишното й положение.

Фактът, че тези животни бяха способни на такива разумни действия, беше много труден за преглъщане. „Отново и отново се сблъсквахме с предразсъдъците си спрямо животните, пише по-късно Елиът. Все си мислехме, че горилите ще се държат глупаво и по животински, но съвсем не стана така. Никога не ги приехме като гъвкави и съобразителни врагове, макар че те вече бяха намалили редиците ни с една четвърт.“

Мънро срещаше най-голяма трудност с разбирането за преднамерената враждебност на горилите. Опитът му го бе научил, че животните сред природата са индиферентни спрямо човека. Накрая бе заключил, „тези животни са били обучавани от човек, и аз трябваше да гледам на тях като на хора. И тогава възникна въпросът беше, какво бих направил, ако те бяха хора?“

За Мънро отговорът на въпроса беше ясен: да поеме офанзивата в свои ръце.

Ейми се съгласи да ги поведе в джунглата, където тя каза, че живеят горилите. Към десет сутринта напредваха по склоновете на възвишенията северно от града въоръжени с картечници. Не след дълго се натъкнаха на следи от присъствието на горили: купчини характерни изпражнения и леговища по земята и дърветата. Мънро беше особено разтревожен от броя им: някои дървета съдържаха от двадесет до тридесет леговища, което означаваше извънредно големи популации от животни.