Конспирация за Короната

Майкъл Дж. Съливан

Конспирация за Короната

Майкъл Дж. Съливан

Запознанство с автора

Откривайки пишеща машина в мазето на дома на приятел, Майкъл

Дж. Съливан заредил празен лист и въвел думите: „Бе мрачна и бурна

нощ – и се разнесе изстрел.“ Бил е само на осем години. Но желанието да

изпълни бялата страница и проследи къде ще го отведат клавишите не го

напускало. Като възрастен, Майкъл прекарал десет години в усъвършен-

стване на уменията си, четейки и изучавайки автори като Стивън Кинг, Айн Ранд и Джон Стайнбек.

Написал десет романа и след като не почувствал привличане към публикуването, се заклел никога да не твори.

Майкъл установил, че съдържащите думата „никога“ заричания не

доживяват изпълнение и сложил край на писателската пауза десет години

по-късно. Сърбежът се завърнал, когато решил да пише книги за дъщеря

си, по онова време на тринадесет, изпитваща затруднения в училище за-

ради дислексия. Заинтригуван от идеята за поредица с обединяваща фа-

була, но изградена от отделни епизоди, той създал Откровенията на Ри-

рия. Написал поредицата без намерението да я публикува. След като връ-

чил творението на дъщеря си под формата на ръкопис, тя заявила, че

трябва да бъде „истинска книга“, за да може да я прочете.

Тъй започнало второто пътешествие по пътя на публикацията, което

включвало наемането на съпругата да бъде бизнес мениджър, подпис-

ването с малка независима печатница и основаването на публицистична

компания. Като себеиздаващ автор, Съливан продал повече от шестдесет

хиляди книги и обогатил успеха си, като постигнал масова публикация

през Орбит (фентъзи марката на Хечът Буук Груп), както и правата за

превод на френски, испански, руски, немски, датски, полски и чешки.

Роден в Детройт, Мичиган, Майкъл понастоящем пребивава във Фе-

ърфакс, Вирджиния, заедно със съпругата и трите си деца. Продължава

да изпълва белите страници с три проекта: модерно фентъзи, изследващо

отношенията между добро и зло; литературна фантастика, проследяваща

затъването на един човек в лудостта и средновековно фентъзи – предис-

тория на поредицата за Ририя.

Повече за автора можете да откриете на www.riyria.com.

3

Конспирация за Короната

4

Майкъл Дж. Съливан

5

Конспирация за Короната

Глава 1

Откраднати писма

Ейдриън не виждаше почти нищо в мрака, но можеше да ги чуе –

прекършването на клоните, мачкането на листата и шумоленето на трева-

та. Бяха повече от един – повече и от трима – и се приближаваха.

– Никой от вас да не мърда – заповяда груб глас откъм сенките. – В

гърбовете ви има насочени стрели; мръднете ли, ще ви надупчим на сед-

лата – говорещият все още бе в сенките, едва доловимо движение сред

голите клони. – Само ще пооблекчим товара ви. Не е нужно никой да пос-

трада. Правете каквото ви казвам и ще си задържите живота. В противен

случай ще вземем и него.

Ейдриън знаеше, че вината е негова и стомахът му се сви. Стрелна с

поглед Ройс, който седеше на мръсносивата си кобила със скрито от ка-

чулката лице. Главата на приятеля му бе наведена и се поклащаше леко.

Ейдриън знаеше какво е изражението му и без да може да го види.

– Съжалявам – промълви.

Ройс продължи мълчаливо да клати глава.

Стена от прясно отсечени храсти препречваше пътя им. Назад се

простираше дългият осветен от луната друм. Мъгла се стелеше над овра-

зите и падините; невидим поток нейде струеше между скали. Намираха

се дълбоко в горите на стария южен път, обградени от дълъг тунел дъбо-

ви и ясенови дървета, прострели изтънчени клони над пътя, треперейки

и шумейки в студения есенен вятър. Бяха на почти ден път от който и да е

град; часове бяха минали от последната видяна къща. Сами сред нищото

– в места от този тип никога не намираха телата.

Засилвайки шума от настъпени листа, крадците пристъпиха в тясна-

та ивица лунна светлина. Ейдриън преброи четирима мъже с небръснати

лица и оголени мечове. Носеха груби дрехи от кожа и вълна – захабени

и мръсни. Придружаваше ги момиче с приготвен за стрелба лък. Бе об-

лечена в тон с останалите – панталони и ботуши; за прическа й служеше

рошава бъркотия. Всички бяха окаляни: сякаш прекарали нощта в дупка.

– Не изглеждат като да имат много пари – рече един със сплескан

нос. Един-два инча по-висок от Ейдриън, той бе най-едрият от групата, яко добиче с дебел врат и големи ръце. Долната му устна изглеждаше да

е била солидарно разцепена по времето на носното счупване.

6

Майкъл Дж. Съливан

– Обаче имат багаж – обади се момичето. Гласът й го изненада. Бе

млада и напук на мръсотията – сладурана, непринудена; ала тонът й бе

агресивен, дори жесток. – Вижте колко много неща са помъкнали. За как-

во е всичкото това въже?

Ейдриън не бе сигурен дали питането й е отправено към него или

към нейните спътници. Във всеки случай нямаше да отговори. За момент

понечи да се пошегува, ала тя не изглеждаше да е от онези, които могат

да бъдат очаровани с усмивка и комплимент. На всичкото отгоре стрелата

й бе насочена право към него и ръката й можеше да се умори всеки мо-

мент.

– Вземам големия меч, който оня носи на гърба си – рече плоският

нос. – Мяза да ми е по мярка.