Конспирация за короната

- Моите съдружници на север - а те никак не са глупави - казаха никой да не закача тези двамата по какъвто и да било повод. Освен това съдружниците ми не са от мекушавите. Щом те думат да ги отбягваме, значи има добра причина.

Плоският нос ги погледна критично:

- Добре, но откъде си сигурен, че точно тия двамата са тези, за които се представят? Просто ще им повярваш?

Уил кимна към Ейдриън.

- Виж мечовете му. Някой, който носи един - може и да знае да го върти, може и да не. Два меча - вероятно не отбира нищо от мечове, ама иска ти да си мислиш обратното. Но мечоносец с три остриета - това си е доста товар. Никой няма да се накамари с толкова стомана, освен ако не си изкарва прехраната чрез тях.

Ейдриън изтегли два меча с единствено елегантно движение. Подхвърли един, оставяйки го да се завърти на дланта му.

- Този има нужда от нова дръжка. И тази е започнала да се протрива

- погледна към Уил. - Докъде бяхме стигнали? Струва ми се, канехте се да ни оберете.

Крадците се спогледаха нерешително.

- Уил? - запита девойката. Все още държеше лъка, но изглеждаше доста по-слабо уверена.

- Да разчистим храстите от пътя им и да ги пуснем - каза Уил.

- Сигурен ли си? - запита Ейдриън. - Този прекрасен човек със смачкания нос силно искаше да се сдобие с меч.

- Няма проблем - рече плоският нос, вперил поглед в осветените от лунна светлина остриета.

- Е, щом тъй сте решили...

Петимата кимнаха и Ейдриън прибра оръжията обратно в ножниците.

Уил заби ножа си в земята и даде знак с ръка на останалите, докато бързаше да разчисти барикадата.

- Знаете ли, не го вършите правилно - каза им Ройс.

Крадците спряха и го погледнаха разтревожени.

Ройс поклати глава.

- Не разчистването на храстите. Обирът. Добро място; признавам. Но трябваше да ни обградите.

- И, Уилям... Уилям, нали? - запита Ейдриън.

Мъжът трепна и кимна.

- Да, Уилям, повечето хора са десняци, така че приближаващите се трябва да идват отляво. Това щеше да ни постави в неизгодно положение и да ни принуди да замахваме с извъртане. Тези с лъковете трябваше да са от дясната ни страна, на разстояние.

- И защо само един лък? - запита Ройс. - Тя можеше да уцели само един от нас.

- Дори и това нямаше да може - каза Ейдриън. - Забеляза ли колко дълго тя го държа опънат? Или тя е нечовешки силна - което ме съмнява

- или това е самоделен лък, който може да изпрати стрелата на едва няколко крачки. Нейната роля бе само за сплашване; съмнявам се някога да е пускала стрела.

- Съм - каза момичето. - И съм добър стрелец.

Ейдриън поклати глава към нея с усмивка.

- Държеше показалеца си над пръчката, скъпа. Ако беше стреляла, перата на стрелата щяха да закачат пръста и щеше да уцелиш всичко друго, но не и набелязаното от теб.

Ройс кимна:

- Инвестирай в арбалети. Следващия път стой скрита и просто изстреляй няколко болта в гърдите на всяка цел. Цялото това дърдорене е просто глупаво.

- Ройс! - смъмри го Ейдриън.

- Какво? Нали все ми казваш да съм бил по-учтив с хората. Опитвам се да помогна.

- Не му обръщайте внимание. Ако искате съвет, старайте се да издигате по-добри барикади.

- Да, препречете пътя с дърво следващия път - посъветва Ройс и допълни съвета си с махване на ръка към клоните. - Това е просто жалко. И, в името на Марибор, си покрийте лицата. Уоррик не е чак толкова голямо кралство и може да ви запомнят. Белънтайн няма да си направи труда да ви преследва за някакви дребни кражби, но някой ден ще влезете в кръчма и ще получите нож в гърба. - Ройс се обърна към Уилям. - Ти си бил в Пурпурната ръка, нали?

Уил изглеждаше озадачен.

- Никой не е казвал нищо за това - той спря да дърпа клона, който отместваше в момента.

- Не е и нужно. Ръката налага всички членове на гилдията да си правят тази глупава татуировка на врата - Ройс се обърна към Ейдриън. -Предполага се, че ги прави да изглеждат опасни, но всъщност само допринася за лесното им идентифициране като крадци през остатъка от живота им. Като се замисли човек, да нацапотиш всекиго с червена ръка е доста глупаво.

- Тази татуировка изобразява ръка? - запита Ейдриън. - Аз си мислех, че представлява червено пиле. Но сега като каза, наистина прилича повече на ръка.

Ройс върна поглед върху Уил и наклони главата му на една страна:

- Наистина прилича донякъде на пиле.

Уил притисна длан върху врата си.

След като и последните храсталаци бяха разчистени, Уилям запита:

- Кои сте вие в действителност? Какво точно е Ририя? Ръката така и не ми казаха, само рекоха да стоя настрана.

- Не сме нищо специално - отвърна Ейдриън. - Просто двама пътници, наслаждаващи се на ездата през прохладна есенна нощ.

- Но наистина - каза Ройс, - трябва да се вслушате в съвета ни, ако ще продължавате да вършите това. В крайна сметка ние ще последваме вашия.

- Какъв съвет?

Ройс смушка леко коня си и отново пое по пътя:

- Ще посетим графа на Чадуик, но не се притеснявайте - няма да ви споменем.

* * *