Конспирация за короната

- Съжалявам, но. не мога да направя това - отвърна смирено.

- Може би ще е най-добре да дойдеш с нас - каза му Ейдриън. - Останеш ли тук, ще умреш през зимата.

- Но вие не разбирате - Майрън протестира с нарастващо неудобство в гласа и поклати глава непреклонно. - Не. не мога да си тръгна.

- Знам. Знам - Олрик вдигна ръка, за да задуши протестите. - Трябва да напишеш всички тези книги. Това е прекрасна и благородна работа. Напълно подкрепям. Повече хора трябва да четат. Баща ми беше голям поддръжник на университета в Шеридън. Той дори изпрати Ариста там. Можеш ли да си представиш? Момиче в университет? Във всеки случай подкрепям възгледите му за образованието. Огледай се наоколо, човече! Нямаш пергамент и вероятно ти е останало съвсем малко мастило. Дори ако напишеш всички тези томове, къде ще ги съхраняваш? Тук? Без защита от стихиите, ще бъдат унищожени и разпилени от вятъра. След като посетим този затвор, ще те отведа обратно в Медфорд и ще те оставя да работиш по проекта си. Ще уредя да ти дадат съответстващ скриптори-ум, може би и асистенти, които да ти помагат.

- Това е много любезно, но не мога. Съжалявам. Вие не разбирате.

- Разбирам отлично. Очевидно ти си третият син на маркиз Ланак-лин, онзи, когото той отпрати, за да избегне неприятна подялба на земите си. Ти си доста уникален - образован монах с фотографска памет и синя кръв. Ако баща ти не те иска, аз със сигурност мога да ти намеря приложение.

- Не - протестира Майрън, - не е това.

- А какво е тогава? - запита Ейдриън. - Седиш тук в студената и влажна дупка, увит само с одеяло, пирувайки с варени картофи, а кралят ти предлага да те уреди като барон-земевладелец и ти се противиш?

- Не искам да съм неблагодарен, но... ами, аз никога не съм напускал абатството преди.

- Какво имаш предвид? - попита Ейдриън.

- Никога не съм излизал. Дойдох тук, когато бях на четири години. Никога не съм излизал - никога.

- Със сигурност си ходил до Роу, рибарското село? - запита Ройс. Майрън поклати глава - Не си ходил в Медфорд? Ами околностите? Поне си ходил до езерото да ловиш риба или да се разходиш?

Майрън отново поклати глава:

- Никога не съм напускал абатството. Дори до хълма не съм ходил. Не съм сигурен, че мога да изляза. Само от мисълта ми прилошава -Майрън провери сухотата на робата. Ейдриън видя как ръката му се тресе, макар че бе спрял да трепери преди време.

- Затова значи беше толкова възхитен от конете - каза предимно на себе си Ейдриън. - Но си виждал коне преди, нали?

- Виждал съм ги през прозорците на абатството в редките случаи, когато дойдат ездачи. Всъщност никога не съм докосвал ни един. Винаги съм се чудел какво ли е да яздиш кон. Във всички книги говорят за коне, турнири, битки и състезания. Конете са много популярни. Един крал -крал Бетами - накарал да го погребат с коня му. Има много неща, за които само съм чел, но никога не съм виждал - например жени. Те също са много популярни в книгите и поемите.

Очите на Ейдриън се разшириха:

- Не си виждал жена?

Майрън поклати глава.

- Е, някои книги имат илюстрации, но.

Ейдриън посочи с палец Олрик:

- А аз си мислех, че принцът водел живот под похлупак.

- Но поне си виждал сестра си - каза Ройс. - Идвала е тук.

Майрън не каза нищо. Погледна настрани и се зае да отстрани съда

от огъня и да сервира картофите в чинии.

- Искаш да кажеш, че е идвала тук да се среща с Гаунт и нито веднъж не е дошла да те види? - попита Ейдриън.

Майрън сви рамене:

- Баща ми дойде веднъж преди около година. Абатът бе принуден да ми каже кой е.

- Значи не си бил част от срещите тук? Не си ги уреждал?

- Не! - изкрещя Майрън и изрита една от празните тенджери. - Не зная нищо за писма и сестра ми! - Отстъпи към стената, докато очите му се наляха със сълзи и задиша тежко. Никой не продума; гледаха го как стои там, смачкал одеялото и зяпайки в пода.

-Съ... съжалявам. Не трябваше да ви крещя. Простете ми - каза Майрън, обърсвайки очи. - Не, никога не съм я срещал, а баща си видях веднъж. Той ме накара да се закълна да пазя мълчание. Не знам защо. Националисти, роялисти, империалисти - не знам нищо за тях.

В гласа на монаха се долавяше дистанция, глух болезнен звук.

- Майрън - подхвана Ройс, - не си оцелял защото си под бил каменния аналой, нали?

Сълзите потекоха още веднъж и устните на монаха се разтрепериха. Той поклати глава.