Конспирация за короната

- Ти без съмнение си яростен националист, поддържащ обезглавяването на аристокрацията, раздаването на земите им на селяни и оставяйки последните да имат думата в това как да бъдат управлявани - каза му Олрик. - Това би разрешило всички проблеми на света, нали? И това със сигурност би било в твоя изгода.

- Всъщност - каза Ройс, - нямам никакви политически пристрастия. Пречат на работата ми. Аристокрация или простолюдие, всички хора лъжат, мамят и ми плащат да им върша мръсната работа. Без значение кой е на власт, слънцето все още грее, сезоните все още се редуват и хората все още заговорничат. Ако становищата трябва да бъдат назовавани, предпочитам да мисля за себе си като индивидуалист.

- Ето защо националистите никога няма да се организират достатъчно, за да бъдат реална заплаха.

- Делгос изглежда доста добре ръководена и е република - управлявана от хората.

- Не са нищо повече от сбирщина продавачи.

- Може да са малко повече от това.

- Няма значение. От значение е следното - защо империалистите се интересуват толкова от шепа събиращи се в Меленгар революционери?

- Може би Етелред е помислил, че маркизът му смята да им помогне - как го каза - да обезглавят аристокрацията.

-Ланаклин? Шегуваш ли се? Виктор Ланаклин не е националист. Националистите са обикновени хора, опитващи се да вземат властта на благородниците. Ланаклин е империалист, като всички онези аристократи от Уоррик. Те са религиозни фанатици, които искат единно управление под контрола на Наследника на Новрон. Мислят си, че той с магия ще обедини всички и възвести някаква митична райска ера. Самозалъгва-не като мечтите на националистите.

- Може би всичко това е било просто романтична афера - предположи Ейдриън.

Олрик въздъхна и поклати глава в знак, че се предава. Изправи се и протегна ръце към огъня:

- Кога ще е готова закуската, Майрън? Умирам от глад.

- Страхувам се, че нямам много да ви предложа - каза Майрън. Постави малка повдигната решетка над огъня. - Имам няколко картофа в чувалчето в ъгъла.

- Това е всичко, което имаш, нали? - запита Ройс.

- Много съжалявам - отвърна Майрън, изглеждайки искрено огорчен.

- Не, имам предвид, че тези картофи са цялата ти храна. Ако ние ги изядем, за теб няма да остане нищо.

- О - сви рамене. - Ще се справя някак. Не се притеснявайте за мен - каза оптимистично.

Ейдриън взе торбата, надникна в нея и я подаде на монаха.

- Вътре има само осем картофа. Колко дълго възнамеряваше да останеш?

Известно време Майрън не отговаряше, докато накрая каза, без да се обръща към някого:

- Никъде няма да ходя. Трябва да остана. Трябва да поправя.

- Да поправиш какво, абатството? Това е ужасно голяма работа за един човек.

Той поклати глава.

- Библиотеката, книгите. Над това работех снощи, когато вие дойдохте.

- Библиотеката я няма, Майрън - напомни му Ройс. - Книгите са изгорели. Вече всички са на пепел.

- Зная. Зная - каза той, махайки мократа си коса от очите. - Затова трябва да ги възстановя.

- Как възнамеряваш да сториш това? - запита с усмивка Олрик. - Да ги пренапишеш по памет?

Майрън кимна.

- Работех над страница петдесет и трета от „Историята на Апела-дорн“ от Антън Булард, когато пристигнахте вие - Майрън отиде до импровизираното бюро и извади малка кутия. Вътре имаше около двайсетина страници пергамент и няколко навити листа тънка кора. - Свърши ми пергаментът. Малко оцеля в пожара, но кората върши работа.

Ройс, Ейдриън и Олрик ги прелистиха. Майрън пишеше с дребен педантичен шрифт, който заемаше страницата от край до край. Никакво място не бе прахосано. Текстът бе цялостен, включително съдържайки номерата на страниците - поставени не в края на пергамента, а където страниците свършваха в оригиналните документи.

Вторачен във великолепно изписания текст, Ейдриън запита:

- Как си запомнил всичко това?

Майрън сви рамене:

- Запомням всички прочетени от мен книги.

- И прочете ли всички книги в библиотеката?

Майрън кимна:

- Имах много свободно време.

- Колко книги имаше там?

- Триста осемдесет и две книги, петстотин двадесет и четири свитъка и хиляда двеста и тридесет пергамента.

- И си спомняш всяка поотделно?

Майрън отново кимна.

Всички гледаха монаха с възхита.

- Аз бях библиотекарят - каза Майрън с такъв тон, като че това обяснява всичко.

- Майрън - внезапно каза Ройс - във всички тези книги някога да си прочитал нещо за затвора Гутария или за затворник на име Есра... хад-дон?

Майрън поклати глава.

- Предполагам е малко вероятно някой да запише нещо, отнасящо се до таен затвор - рече Ройс с разочарован вид.

- Но бе споменато няколко пъти в свитък и веднъж в пергамент. В свитъка обаче името Есрахаддон бе променено на затворника, а Гутария се споменаваше като Имперският затвор.

- Кълна се в брадата на Марибор! - възкликна Ейдриън, гледайки монаха с възхищение. - Наистина си запаметил цялата библиотека!

- Защо „имперски“? - запита Ройс. - Нали Ариста каза, че бил под контрола на църквата.

Майрън сви рамене: