Конспирация за короната

- Смятай го за ваканция - предложи Ейдриън. - Поне за един ден ще се преструваш, че си никой, обикновен селянин, например ковашки син.

- Не - рече Ройс, докато си подготвяше кътче за спане, но не си беше свалил ботушите, - може да очакват от него да знае да борави с чук. И я му виж ръцете. Всеки ще познае, че лъже.

- Работата на повечето хора изисква да използват ръцете си, Ройс -изтъкна Ейдриън. Покри се с наметалото и се обърна настрани. - С какво би могъл да се занимава обикновен селянин, от което монасите няма да разбират нищо и не предизвиква мазоли?

- Би могъл да е крадец или проститутка.

Двамата погледнаха към принца, който се сви от предложените му перспективи.

- Аз вземам леглото - обяви Олрик.

Глава 4 Уиндърмиър

Утрото настъпи студено и влажно. Монотонното сиво небе спусна плътна завеса дъжд върху абатството. Пороят се отичаше по каменните стъпала и се събираше в подножието на входа. Когато растящата локва близна краката на Ейдриън, той разбра, че е време да става. Обърна се по гръб и разтърка очи. Почувства се схванат и изтощен, а студеният утрешен въздух го пронизваше до костите. Седна, прекара лапа през лицето си и се огледа. На слабата утрешна светлина, стаичката изглеждаше още по-неприветлива от миналата нощ. Отстъпи от локвата и затърси ботушите си. Олрик имаше преимуществото на леглото, но и той не изглеждаше особено добре. Лежеше и трепереше въпреки плътното увиване с одеялото. Ройс не се виждаше никакъв.

Олрик отвори око и хвърли кос поглед към Ейдриън, докато последният нахлузваше ботушите си.

- Добро утро, Ваше Височество - рече той с подигравателен тон. -Добре ли спахте?

- Най-лошата нощ, която съм прекарвал - процеди Олрик през зъби. - Никога не съм изпитвал такава мизерия като в тази влажна, ледена дупка. Боли ме всеки мускул, главата ми пулсира и не мога да спра да тракам със зъби. Днес се връщам у дома. Убийте ме, ако щете, защото само това може да ме спре.

- Значи не? - Ейдриън се изправи, енергично разтри ръце и погледна към дъжда.

- Защо не направиш нещо полезно и не запалиш огън, преди да сме умрели от студ? - изръмжа принцът, омотавайки се с тънкото одеялце над главата си като качулка.

- Не ми се струва уместно да палим огън тук. Защо не се отбием в трапезарията? Така ще се стоплим и нахраним едновременно. Сигурен съм, че имат хубав буен огън. Тези монаси стават рано, вероятно с часове са правили пресен хляб, събирали са яйца и са избивали масло за подобните нам. Зная, че Ройс иска да стоиш скрит, но не мисля да е очаквал зимата да настъпи толкова бързо - и толкова влажно. Смятам, че ако си държиш качулката вдигната, няма да имаме проблеми.

Принцът се надигна с нетърпеливо изражение.

- Дори и стая с врата би била по-добра от това.

- Може би - чуха гласа на Ройс някъде отвън, - но тук няма да намериш нещо такова.

Крадецът се появи миг по-късно; качулката му бе вдигната, наметалото хлъзгаво от дъжда. Веднага щом се прикри от пороя, той го изтупа както куче се отърсва от дъжда и изпръска Ейдриън и Олрик. Те потрепнаха и принцът отвори уста с гримаса, но не каза нищо. Ройс не беше сам. С него беше монахът от снощи - мокър до кости. Вълненото му расо бе провиснало от тежестта на водата, а косата му - плътно прилепнала към скалпа. Кожата му бе бледа, посинелите му устни трепереха, а пръстите му бяха сбръчкани като от продължително плуване.

- Намерих го да спи навън - рече Ройс, докато бързо вземаше наръч от натрупаните дърва. - Майрън, сваляй тази роба. Ще те изсушим.

- Майрън? - каза Ейдриън с любопитен вид. - Майрън Ланаклин? -Ейдриън помисли, че монахът кима в отговор, но треперенето му бе толкова силно, та бе трудно да се каже.

- Познавате ли се? - запита Олрик.

- Не, но сме близки със семейството му - каза Ройс. - Дай му одеялото.

Олрик изглеждаше шокиран и стисна здраво покривалото си.

- Дай му го - настоя Ройс. - Това е неговото одеяло. Глупакът ни е дал своя подслон миналата нощ, докато той се свивал във ветровит ъгъл и замръзвал.

- Не разбирам - каза Олрик, докато неохотно сваляше одеялото. -Защо му е да спи вън в дъжда, когато...

- Абатството изгоряло - каза им Ройс. - Само каменните части са се запазили. Вчера не минавахме през градина - това беше манастирът. Таванът липсва. Външните сгради не са нищо повече от пепелища. Цялото място е руина.

Монахът съблече расото си и Олрик му подаде одеялото. Майрън трескаво го уви около раменете си и като седна, придърпа колене до брадичката, увивайки и тях.

- Ами другите монаси? Къде са те? - запита Ейдриън.

- Аз. аз ги п-погребах. Главно в градината - изтрака със зъби Май-рън. - З-земята е по-мека там. Не м-мисля, че ще имат нещо против. Всички ние о-обичахме градината.

- Кога се случи това?

- По-миналата нощ - отвърна Майрън.

Шокиран от новините, Ейдриън не искаше да притиска повече монаха и в стаята се възцари мълчание. Ройс накладе огън близо до входа с помощта на разни парчета дърво и масло от лампата. С разгарянето му, каменните стени отразиха горещината и стаята започна да се затопля.