Конспирация за короната

Никой не отрони дума дълго време. Ройс се ровеше в огъня с пръчка, разбърквайки нажежените въглени, така че те искряха и съскаха. Всички седяха и гледаха пламъците, слушайки как огънят пропуква и пращи, до-като вятърът навън виеше и дъждът шибаше хълмовете. Без да поглежда към монаха, Ройс каза с мрачен глас:

- Всички бяхте заключени в църквата, когато тя изгоря, нали, Май-

рън?

Монахът не отговори. Очите му останаха върху огъня.

- Видях почернялата верига и катинарът бе още затворен.

Майрън, прегърнал коленете си с ръце, започна да се поклаща леко.

- Какво се случи? - запита Олрик.

Майрън пак не каза нищо. Изминаха няколко минути. Най-сетне монахът премести поглед от огъня. Не погледна останалите, а вместо това се втренчи в някаква далечна точка навън в дъжда.

- Дойдоха и ни обвиниха в измама - каза с тих глас. - Бяха може би около дузина, рицари с покрити с шлемове лица. Събраха ни и ни заключиха в църквата. Затвориха големите врати зад нас. Тогава започна пожарът.

Димът изпълни църквата толкова бързо. Чувах как братята ми се давят, мъчейки се да дишат. Абатът ни поведе в молитва, докато не припадна. Изгоря много бързо. Никога не съм знаел, че съдържа толкова много сухо дърво. Винаги ми бе изглеждала толкова стабилна. Кашлянето ставаше по-тихо и по-рядко. В даден момент не можех да виждам вече. Очите ми се насълзиха и припаднах. Събуди ме дъждът. Намирах се под мраморния аналой в най-долния неф и всичките ми братя бяха около мен. Потърсих други оцелели, но такива нямаше.

- Кой стори това? - поиска да знае Олрик.

- Не зная имената им, нито кой ги е изпратил, но всички носеха туники със скиптър и корона - каза Майрън.

- Империалисти - заключи Олрик. - Но защо им е да нападат абатс-

тво?

Майрън не отговори. Само се взираше през прозореца в дъжда. Мина дълго време; накрая Ейдриън запита с успокоителен глас:

- Майрън, ти каза, че са ви обвинили в държавна измяна. Какво поточно казаха, че сте направили?

Монахът не отговори. Просто седеше увит в одеялото си и се взираше. Олрик най-накрая наруши тишината:

- Не разбирам. Не съм заповядвал абатството да бъде разрушено и се съмнявам, че баща ми е сторил това. Защо империалистите биха извършили нещо подобно и то без знанието ми?

Ройс стрелна принца с груб и обезпокоен поглед.

- Какво? - запита Олрик.

- Мислех, че сме обсъдили колко е важно да се прикриваш.

- О, моля те - принцът махна с ръка по посока на крадеца. - Не мисля, че знанието на този монах за моя произход ще докара смъртта ми. Погледни го. Виждал съм удавени плъхове, които изглеждат по-заплаши-телно.

- Крал? - измърмори Майрън.

Олрик не му обърна внимание.

- Освен това, кому ще каже? Така или иначе се връщам в Медфорд. Не само трябва да се разправям със сестра-предателка, но и очевидно из кралството ми стават неща, за които не знам нищо. Трябва да се заема с това.

- Може да не е бил някой от твоите благородници - рече Ройс.

- Чудя се... Майрън, има ли нещо общо с Дигън Гаунт?

Майрън се размърда нервно и на лицето му се появи тревога.

- Трябва да опъна въже, на което да простра робата си - каза той, до-като се надигаше.

- Дигън Гаунт? - запита Олрик. - Откаченият революционер? Той какво общо има?

- Той е един от лидерите на националистическото движение и се носят слухове, че се подвизава насам - потвърди Ейдриън.

- Националистическо движение - ха! Грандиозно име за тая тълпа -подигра се Олрик. - По-скоро са нещо като партия на селяците. Тези екстремисти искат простолюдието да има глас в държавните дела.

- Може би Дигън Гаунт е използвал манастира за нещо повече от романтични срещи - замисли се Ройс. - Може да се е срещал с привърженици. Вероятно баща ти е знаел или може да има нещо общо със смъртта му.

- Отивам да събера вода, за да ни приготвя закуска. Сигурен съм, че сте гладни - каза Майрън, докато приключваше с окачването на робата си и започна да събира разни съдове, които да остави в дъжда.

Олрик не обръщаше внимание на монаха, бе се фокусирал върху Ройс:

- Баща ми никога не би наредил подобно гнусно нападение! Той би бил по-разстроен от завладяването на манастира от империалисти, откол-кото от използващите го за сбирки националисти. Мечтите на тези революционери не могат да станат нещо повече от такива, но империалистите са организирани. Имат подкрепата на църквата. Моето семейство винаги са били твърди роялисти, уверени в даденото от бога право на краля да управлява чрез благородниците си и независимия суверенитет на всяко кралство. Най-големият ни страх не са някакви дрипльовци, които си мислят, че могат да се съберат и отхвърлят закона. Притеснява ни това, че един ден империалистите ще открият Наследника на Новрон и изискат от всички кралства от четирите нации на Апеладорн клетва във вярност към новата империя.

- Да, ти предпочиташ нещата точно както са сега - забеляза Ройс. -Но предвид кой си, това не изглежда особено изненадващо.