Конспирация за короната

Докато Виктор отваряше писмата, Арчибалд го гледаше замислено. Маркизът бе прав: наистина се интересуваше от земята, която щеше да получи като зестра. И все пак Аленда бе привлекателна; така че мисълта да я вкара насила в леглото си не бе никак досадна.

- Арчибалд, това шега ли е? - запита Виктор.

Измъквайки се от мислите си, Арчибалд остави питието си.

- Какво имаш предвид?

- Тези свитъци са празни.

- Какво? Сляп ли си? Те... - Арчибалд спря, когато видя празните листове в ръката на маркиза. Сграбчи няколко и ги разтвори, само за да открие още празни пергаменти. - Невъзможно!

- Може да са написани с невидимо мастило? - подсмихна се Виктор.

- Не. не разбирам. Това дори не са същите пергаменти! - провери сейфа отново, но той бе празен. Объркването му прерасна в паника и той рязко отвори вратата, нетърпеливо викайки Брус. Офицерът нахлу с приготвен меч. - Какво се е случило с писмата, които държах в сейфа си? -викна му Арчибалд.

- Не. Не зная, милорд - отвърна Брус. Прибра оръжието си и застана мирно.

- Как така не знаеш? Напускал ли си поста си тази вечер?

- Не, сър, разбира се, че не.

- Някой - който и да е - влизал ли е в кабинета ми по време на отсъствието ми?

- Не, милорд, това е невъзможно. Вие имате единствения ключ.

- Тогава къде, в името на Марибор, са тези писма? Лично ги оставих там. Четях ги, когато маркизът пристигна. Нямаше ме само за няколко минути. Как е възможно да изчезнат така?

Арчибалд пришпори ума си. Бе ги държал в ръце преди мигове. Бе ги заключил в сейфа си. В този факт беше убеден.

Къде са се дянали?

Виктор изпразни чашата си и се изправи.

- Ако не възразяваш, Арчи, ще тръгвам. Загубих ужасно много време.

- Виктор, почакай. Не тръгвай. Писмата са истински. Уверявам те, че ги имам!

- Разбира се, Арчи. Следващия път, когато решиш да ме изнудваш, по-добре приготви по-добър блъф - той прекоси стаята, мина през вратата и изчезна надолу по стълбите.

- По-добре помисли над казаното от мен, Виктор - викна подире му Арчибалд. - Ще открия тези писма! Ще го сторя! Ще ги занеса в Акуес-та! Ще ги представя пред двореца!

- Какво ще заповядате, милорд? - запита Брус.

- Почакай, глупако. Трябва да помисля - Арчибалд прекара треперещите си пръсти през косата и започна да крачи из стаята. Разгледа отново писмата. Наистина бяха различен тип пергамент от онези, които толкова пъти бе чел преди.

Въпреки увереността, че е прибрал писмата в сейфа, започна да дърпа чекмеджетата и да рови из обсипалите бюрото листове. Наля си ново питие и прекоси стаята. Откъсна вратичката на камината, разрови пепелта с ръжена в търсене на следи от прясно изгаряне. Объркан, Арчибалд хвърли празните писма в огъня. Изпразни чашата на един дъх и се строполи в един от столовете.

- Бяха точно тук - каза Арчибалд, озадачен. Бавно в ума му започна да се оформя отговор. - Брус, писмата трябва да са откраднати. Крадецът не би могъл да е отишъл далеч. Искам да претърсите целия замък. Запечатайте всеки изход. Никого не пускайте да излезе. Прислуга, стражи -никой да не напуска. Претърсете всички!

- Да, милорд - отговори Брус и сетне спря. - А да спра ли и маркиза, милорд?

- Не, тъпако, та той не разполага с писмата.

Арчибалд се втренчи в огъня, слушайки заглъхващите стъпки на Брус, докато последният тичаше надолу по стълбите. Остана в компанията на пращящите пламъци и стотиците неразрешени въпроси. Напрягаше мозъка си, но не можеше да разбере как крадецът е успял.

- Ваше Благородие? - боязливият глас на прислужника го измъкна от мислите. Арчибалд прониза с поглед подалата се през вратата глава, което я накара да си поеме допълнителен дъх, преди да продължи. - Ми-лорд, не искам да ви безпокоя, но изглежда в двора има проблем, който налага вашето внимание.

- Какъв проблем? - Арчибалд изръмжа.

- Не бях запознат с конкретните детайли, милорд, но е свързано с маркиза, сър. Бях изпратен да поискам присъствието ви... да попитам за почитаемото ви присъствие.

Арчибалд се спусна по стълбите, чудейки се дали старецът не се е строполил мъртъв на прага. Което не би било чак толкова ужасно. В двора намери маркиза - жив, но изпаднал в ярост.

- Ето те и теб, Белънтайн! Какво си направил с каретата ми?

- Какво?

Брус се приближи до Арчибалд и го отведе настрани:

- Ваше Благородие - прошепна в ухото му, - изглежда каретата и конете на маркиза са изчезнали, сър.

Арчибалд вдигна пръст по посока на маркиза и повишавайки глас,

каза:

- Само секунда, Виктор. - Сетне върна вниманието си към Брус и прошепна: - Изчезнали ли каза? Как е възможно това?

- Не зная точно, сър, но стражата на портата докладва, че маркизът и неговият кочияш, или по-скоро двамина, които той е помислил за тях, вече са минали през главната врата.

Почувствал внезапно прилошаване, Арчибалд се обърна към почервенелия маркиз.

Глава 2 Срещи