Конспирация за короната

- Чакай малко. Конете ни? Да, вземете малко пари - добре, но... ко-некрадство? Ако ви хванат, ще увиснете на бесилката. Знаете, че ще докладваме за вас в първия изпречил се на пътя ни град.

- Идвате от севера, нали?

- Да, вчера напуснахме Медфорд.

Държащият коня кимна и Ейдриън видя малка червена татуировка на врата му.

- Това ти е проблемът - чертите на лицето му омекнаха в съчувствена гримаса, която предвид обстоятелствата внушаваше заплаха.

- Вероятно отивате в Колнора - хубав град. Много магазини. Много богаташи. Търговията там кипи и мнозина минават по този път, носейки какво ли не, за да продават на богаташите. Предполагам, че не сте били на юг преди, нали? В Меленгар крал Амрат си прави труда да наеме войници, които да патрулират по пътищата. Ама тук в Уоррик нещата стоят малко по-различно.

Плосконоско се приближи, облизвайки сцепената си устна, докато разглеждаше дългия меч на гърба на Ейдриън.

- Искаш да кажеш, че кражбата е законна?

- Не, обаче крал Етелред живее в Акуеста: ужасно далеч от това място.

- Ами графът на Чадуик? Не управлява ли той тези земи в името на краля?

- Арчи Белънтайн? - споменаването на името предизвика кикот от страна на другите крадци. - Арчи пет пари не дава какво се случва с обикновените хорица. Твърде е зает да си подбира тоалетите - мъжьт се ухили, разкривайки растящи в ексцентрични посоки пожълтели зъби. -Така че давай мечовете и слизай от коня. Сетне можеш да идеш до замъка

Белънтайн, да почукаш на вратата на Арчи и да видиш как е - пореден залп всеобщ кикот. - Освен ако не смяташ това място за идеалния гроб, ще правиш каквото ти кажа.

- Прав беше, Ройс - примирено рече Ейдриън. Разкопча наметалото си и го остави зад седлото. - Трябваше да оставим пътя, но честно... имам предвид, ние сме сред нищото. Какви бяха шансовете?

- Съдейки по факта, че в момента бивате обирани - осмелявам се да ги определя като доста добри.

- Иронично: да оберат Ририя.

- Не е забавно.

- Ририя ли каза? - запита мъжът, който държеше коня на Ейдриън.

Ейдриън кимна и затъкна ръкавиците си в колана.

Мъжът пусна юздата и отстъпи встрани.

- Какво става, Уил? - запита девойката. - Какво е Ририя?

- В Меленгар има двамина, които се назовават така - погледна към другите и леко снижи глас. - Имам връзки натам, не помните ли? Казаха ми да стоя настрана, ако някога попадна на тях.

- Та какво мислиш, Уил? - въпрос от страна на белязания.

- Мисля да разчистим храстите и да ги пуснем да минат.

- Какво? Защо? Ние сме петима, а те са само двама - посочи очевидното плоският нос.

- Но те са Ририя.

-Е, и?

- Моите съдружници на север - а те никак не са глупави - казаха никой да не закача тези двамата по какъвто и да било повод. Освен това съдружниците ми не са от мекушавите. Щом те думат да ги отбягваме, значи има добра причина.

Плоският нос ги погледна критично:

- Добре, но откъде си сигурен, че точно тия двамата са тези, за които се представят? Просто ще им повярваш?

Уил кимна към Ейдриън.

- Виж мечовете му. Някой, който носи един - може и да знае да го върти, може и да не. Два меча - вероятно не отбира нищо от мечове, ама иска ти да си мислиш обратното. Но мечоносец с три остриета - това си е доста товар. Никой няма да се накамари с толкова стомана, освен ако не си изкарва прехраната чрез тях.

Ейдриън изтегли два меча с единствено елегантно движение. Подхвърли един, оставяйки го да се завърти на дланта му.

- Този има нужда от нова дръжка. И тази е започнала да се протрива

- погледна към Уил. - Докъде бяхме стигнали? Струва ми се, канехте се да ни оберете.

Крадците се спогледаха нерешително.

- Уил? - запита девойката. Все още държеше лъка, но изглеждаше доста по-слабо уверена.

- Да разчистим храстите от пътя им и да ги пуснем - каза Уил.

- Сигурен ли си? - запита Ейдриън. - Този прекрасен човек със смачкания нос силно искаше да се сдобие с меч.

- Няма проблем - рече плоският нос, вперил поглед в осветените от лунна светлина остриета.

- Е, щом тъй сте решили...

Петимата кимнаха и Ейдриън прибра оръжията обратно в ножниците.

Уил заби ножа си в земята и даде знак с ръка на останалите, докато бързаше да разчисти барикадата.

- Знаете ли, не го вършите правилно - каза им Ройс.

Крадците спряха и го погледнаха разтревожени.

Ройс поклати глава.

- Не разчистването на храстите. Обирът. Добро място; признавам. Но трябваше да ни обградите.

- И, Уилям... Уилям, нали? - запита Ейдриън.

Мъжът трепна и кимна.

- Да, Уилям, повечето хора са десняци, така че приближаващите се трябва да идват отляво. Това щеше да ни постави в неизгодно положение и да ни принуди да замахваме с извъртане. Тези с лъковете трябваше да са от дясната ни страна, на разстояние.

- И защо само един лък? - запита Ройс. - Тя можеше да уцели само един от нас.

- Дори и това нямаше да може - каза Ейдриън. - Забеляза ли колко дълго тя го държа опънат? Или тя е нечовешки силна - което ме съмнява

- или това е самоделен лък, който може да изпрати стрелата на едва няколко крачки. Нейната роля бе само за сплашване; съмнявам се някога да е пускала стрела.

- Съм - каза момичето. - И съм добър стрелец.