Конспирация за короната

В часовете преди зазоряване, Долният квартал бе тих. Приглушен от снега, единственият звук идваше от копитата на конете, докато двамата бавно се движеха към „Розата и бодилът“.

- Трябват ли ти пари? - Ройс запита Ейдриън.

- Имам достатъчно. Остави остатъка при Гуен. Колко общо става?

- В доста добро състояние сме. Имаме дела си от петнадесетте златни тенента за връщането на писмата на Аленда, двадесетте от Белънтайн за самата им кражба, стоте на ДеУитт и стоте на Олрик. Знаеш ли, някой ден трябва да потърсим ДеУитт и да му благодарим за задачата - Ройс се ухили.

- Смяташ ли, че беше честно да искаме и пари заедно с абатството? - попита Ейдриън. - Трябва да призная, че бях започнал да се привързвам към него и не бих искал да си помисли, че се възползваме.

- Стотарата беше за Гутария - припомни му Ройс. - Абатството беше за спасяването на сестра му. Не сме искали нищо, за което той не се бе съгласил предварително. А той каза каквото си поискаме, така че лесно можеше да изберем земя и благородническа титла.

- А защо не го сторихме?

- О? Значи би искал да бъдеш граф Блекуотър, тъй ли?

- Би било хубаво - каза Ейдриън, изправяйки се в седлото си. - А ти би могъл да бъдеш скандалният маркиз Мелбърн.

- Защо скандален?

- Би ли предпочел прословут? Ами нечестив?

- Какво не е наред с обичан?

Никой от двамата не може да остане сериозен при мисълта.

- Сега като се замисля, не таксувахме краля за спасяването от Трум-бул. Мислиш ли...

- Твърде късно е вече, Ройс - каза партньорът му.

Ройс въздъхна, разочарован.

- Мисля си, че не е особено обиден. Освен това ние сме крадци, забрави ли? Както и да е, като теглим чертата, няма да умрем от глад тази зима.

- Да, бяхме добри катерички, нали? - каза Ейдриън.

- Напролет може да започнем риболовството, дето искаше.

- Мислех, че ти искаш избата.

Ройс сви рамене.

- Е, ти мисли. Аз ще ида да събудя Емералд и да я осведомя за завръщането си. Твърде е студено, за да се спи сам.

Ройс подмина таверната и слезе от седлото пред публичния дом. За известно време той просто стоеше, взирайки се в горния прозорец, дока-то краката му изстиваха все повече в снега.

- Все пак ще се качиш, нали? - запита Гуен от прага. Тя бе още облечена и красива както винаги. - Не е ли ужасен студ навън?

Ройс й се усмихна.

- Дочакала си ме.

- Ти каза, че ще се върнеш тази нощ.

Ройс свали дисагите си от коня и ги понесе по стълбите.

- Имам нов депозит.

- Заради това ли седя толкова дълго в снега? Преценяваше дали можеш да ми довериш парите си?

Думите й го жилнаха.

-Не!

- Тогава какво чакаше?

Ройс се поколеба.

- Би ли ме избрала, ако бях рибар или може би винар?

- Не - отвърна тя, - харесвам те какъвто си.

Ройс пое ръката й.

- Няма ли да си по-щастлива с някой порядъчен фермер или богат търговец? Някой, с когото да отгледаш деца, в чиято компания да остарееш, някой, който ще стои вкъщи и няма да те оставя сама и объркана.

Тя го целуна.

- За какво беше това?

- Аз съм проститутка, Ройс. Няма много мъже, които да се смятат недостойни за мен. Обичам те какъвто си и винаги ще те обичам, независимо от пътя, който избереш. Ако имах силата да променя нещо, то би било да те убедя в това.

Той я прегърна и тя се притисна към него.

- Липсваше ми - прошепна тя.

* * *

Арчибалд Белънтайн се сепна.

Бе заспал в Сивата кула. Огънят бе затихнал и стаята изстиваше. Освен това бе тъмно, но слабият блясък на оранжеви въглени излъчваше малко светлина. Във въздуха се носеше странна и неприятна миризма. Усети нещо голямо и кръгло да притиска коляното му. В тъмното не можеше да различи какво е. Изглеждаше като омотан в платно пъпеш. Изправи се и остави предмета на стола. Отиде до месинговата вратичка и като взе две цепеници от близката купчина, ги хвърли върху въглените. Разрови въглените с ръжена, подухна и върна огъня към живот. Стаята отново светна.

Постави ръжена обратно, затвори вратичката и отупа ръце. Обръщайки се, погледът му попадна върху стола и графът се препъна назад ужасен.

На стола му се звереше главата на бившия ерцхерцог на Меленгар. Покриващият я плат се бе посмъкнал, разкривайки голяма част от онова, което някога е било лицето на Брага. Очите бяха подбелени, разкривайки очните ябълки. Пожълтялата кожа бе набръчкана. Червеи се разхождаха из зеещата уста, хлъзгайки се в движеща се маса, благодарение на която се създаваше впечатлението, че Брага се опитва да раздума езика си.

Стомахът на Арчибалд се сви. Твърде изплашен да извика, той се огледа в търсене на нарушителите. Видя надпис на стената. Изписани с нещо, което приличаше на кръв, бяха следните еднофутови думи:

Никога не се забърквайте с Меленгар отново По заповед на краля ... и нас

Кратък речник на имена, места и термини

Аврин: централна и най-силна от четирите Апеладорнски нации, разположена между Трент и Делгос.

Акуеста: столица на кралство Уоррик.

Албърт Уинслоу, виконт: лишен от земя аристократ, използван от Ририя като посредник с благородниците.