Кошерът на Хелстрьом

„Из Кошерния наръчник: Като биологичен механизъм, човешкото възпроизвеждане не се отличава с ефективност. Това заключение е още по-драстично, ако вземем за пример насекомите. Както те, така и всички низши животински форми са посветени на идеята за оцеляването на вида. Това оцеляване се гарантира от възпроизвеждането, тоест от съвокупляването. Мъжките и женските индивиди от всички животински видове, по-низши от човешкия, имат за свой основен движещ мотив интересът към възпроизвеждането. При дивите човешки форми, обаче, ако обстановката не е подходяща, не е привлекателен парфюмът или музиката и най-вече — ако партньорите не изпитват помежду си любов (крайно неуравновесена концепция) — възпроизвеждането може и да не се състои. Ние, обитателите на Кошера, имаме уникалната възможност, да освободим човешкото възпроизводство от излишното бреме на романтизма. Актът на създаване трябва да придобие своята естествена окраска, също като акта на хранене. Нито красотата, нито любовта или романтиката не бива да определят кошерното възпроизвеждане — единствено законите на оцеляването.“

Сякаш всичко беше потънало в сън, из околностите на чифлика, над който се беше спуснала завесата на нощта. Високо горе в гнездото, Хелстрьом се взираше в мрака към светлините на далечния Фостървил. Никога досега Кошерът под него не е бил толкова притихнал и същевременно така изпълнен с напрегнато очакване. Макар че в легендите се споменаваше за онези първи и неимоверно тежки години, когато заселниците са били изправени пред опасността от гибел, досега Кошерът като цяло не бе преживявал по-голяма криза. Оцеляването на цялата кошерна популация зависеше изключително и само от решенията, които Хелстрьом и помощниците му щяха да вземат през следващите няколко часа.

Хелстрьом погледна назад към блестящите монитори, от които продължаваха да следят Външните, появили се в околностите на Кошера малко след мръкване. Три коли без отличителни знаци бяха спрели на известно разстояние от входа на долината, на не повече от две мили от чифлика. Още една кола — с герба на пътната полиция — беше пристигнала след тях, но се бе насочила към южния край. Единственият път, по който можеше да продължи, бе пътя за старата мина, на около десет мили южно от долината — освен ако хората в колата не възнамеряваха да се приближат през полето. Хелстрьом подозираше, че колата може да е с повишена проходимост, но дори в този случай, теренът не позволяваше да доближи чифлика на повече от три мили.

Почувствали, че е настъпил момента за вземане на решение, всички работници в гнездото бяха притихнали.

„Да използвам ли Джанвърт като посредник?“ — питаше се Хелстрьом.

Но преговорите можеха да започнат само от позиция на силата, а засега Кошерът можеше само да блъфира. Единственото ценно откритие, с което биха могли да търгуват, беше парализаторът. Джанвърт вече познаваше неговото действие. В състояние бе да разкаже и за откритията им в областта на контрола върху химичните процеси в човешкия организъм. Това също го бе изпитал на гърба си. Но изпратен веднъж отвън, Джанвърт можеше да се окаже най-опасният противник на Кошера. Видял бе твърде много, за да разчитат че ще бъде само един неутрален посредник.

Хелстрьом погледна към електронния часовник на стената — 22:29. Утре, утре щеше да е решителният ден. Усещаше го в много неща, включително и в трите коли, заели позиции на пътя между Кошера и Фостървил. Хелстрьом се зачуди какво ли правят в момента хората от тези коли. Върна се при наблюдателния пост и попита координиращия специалист, чието лице изглеждаше мъртвешки бледо от зеленикавото сияние на мониторите.

— Не са излизали от колите — съобщи специалистът. — На всеки десет минути установяват връзка и докладват за положението. Почти сигурни сме, че във всяка кола име не повече от двама Външни.

„Изчакват настъпването на деня“ — помисли си Хелстрьом и сподели впечатленията си.