Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Дори когато следваш безпрекословно и докрай заповедите на началството — дори тогава си беззащитен. Нищо не можеше да промени и това неочаквано повишение. Такъв беше универсалният закон: големите се хранят от по-малките, но колкото и да растеш, все има някой по-голям от теб.

Гемел имаше младежки изглед, контрастиращ с посивели коси, а лицето му сякаш беше изсечено от камък и напомняше за истинските му прадеди — индианците. Очите му тънеха в сянка. Гласът му беше дълбок и басов, с лек тексаски акцент.

— Да чуем последните новини — обърна се Меривейл към него, след като напуснаха летището. Агентът на ФБР управляваше със спокойната увереност на човек, отдавна престанал да се тревожи за състоянието на поверената му Кола. Няколко пъти пропадаха в дупки, преди да свият в някакъв страничен път.

— Първо, предполагам ви е известно, че няма никакви сведения от групата, изпратена в чифлика — рече Гемел.

— Научих това в Портленд — отвърна Меривейл, забравил за миг да се изфука с финия си британски акцент.

Гемел спря на следващата пресечка, изчака да мине някакъв автобус и когато шумът утихна, заговори:

— За момента ние също смятаме, че не бива да се доверяваме на местния помощник-шериф и че във Фостървил може да има и други, на които трябва да гледаме с подозрение — както в участъка, така и в градчето. С други думи — не можем да разчитаме на никой от местните.

— Какво ще правите с помощник-шерифа?

— Сигурно знаете, че вашите хора са го отвели. От него също няма вест.

— Какво съобщихте на хората от местното ръководство?

— Шпионски истории, малко прах в очите.

— И те са съгласни да не ни се пречкат?

— Не съвсем. Наложи се да намекнем за възможните политически усложнения сред най-висшите кръгове — едва след това омекнаха.

— И това стига. Предполагам, че вече сте навестили района около чифлика.

Гемел го погледна изненадано. Навестили? Ах, да, заели.

— Разполагаме само с единадесет души — рече той. — Толкова ни стигат за момента. От орегонската пътна полиция ни изпратиха три коли и шест човека, но те не са в течение. Започваме сравнително ограничена операция, с презумпцията, че предположенията на вашата служба с верни. Но при най-малкия признак, че сте следвали погрешна следа ще бъдем принудени да действаме според нашите правила. Ясно ли е?

„Презумпция, значи,“ — помисли си Меривейл. Фразата беше типично негова и той си даде бележка да я използва при подходящ случай. Ала не му хареса онова, което се криеше зад нея и Меривейл побърза да го съобщи.

— Известно ви е, сигурно, — отвърна Гемел, — че работим извън юрисдикцията си. Онази група, която сте изпратили, не е имала никакво законно основание за действие. Това си е била най-обикновено бандитско нападение. Знам, че хора като вас обичат сами да си измислят правилата. Но за нас това не важи. Моите инструкции, например, са съвсем ясни. Трябва да направя всичко според силите си, за да ви изградя съответстваща легенда, да осигуря защита на хората ви, но — нека не забравяме това но — дотогава, докато преценката ви за ситуацията съответства на действителното положение.

Меривейл го слушаше като втрещен. Вече не се съмняваше, че Съветът не го беше повишил, а наистина го бе хвърлил на вълците. Той беше сътрудник на двама души, които вече не бяха между живите и чиято политика се беше оказала губеща. Съветът го бе изпратил тук с думите: „От ФБР ще получите всякаква необходима помощ. Ако положението го налага, при първия удобен случай ще ви изпратим и подкрепления“.

Дрън-дрън!

Запече ли се положението, той ще е първата и единствена жертва. Сякаш не беше се случвало и друг път! Струваше му се, че вече чува как онези в Балтимор и Вашингон превключват на задна предавка. Ами ти добре знаеше какво те чака в тая работа, когато се захващаше с нея, Меривейл. А лицата им ще изглеждат професионално опечалени, докато се крият зад думите, предназначени за случаи като тоя: В нашата работа, когато се налага, трябва да умееш да приемаш удара.

Такова, значи, е положението. Нямаше никакво съмнение. Ако можеше нещо да се спаси, щеше да го направи, в противен случай ще спасява само себе си.

— Дявол да го вземе! — промърмори прочувствено той. — Да оставим засега всичко това. Какво научихте за моите хора?

— Нищо.

— Нищо? — Меривейл преглътна ядосано. Той се обърна и втренчи поглед в лицето на Гемел, осветено от идещата отсреща кола. Човекът от ФБР гледаше безстрастно пред себе си, сякаш наистина беше изваян от някакъв черен камък.

— Бих искал да ми обясните това „нищо“, стига да разполагате с някакво обяснение — настоя Меривейл.

— Както ни беше наредено, — рече Гемел, — изчаквахме вашето пристигане.

„Ясно, че такива са били заповедите“ — помисли си Меривейл.

Вече разбираше произтичащите от подобно поведение усложнения. В ситуация като тази, съществуваше само една уязвима цел. Всъщност, това също го е имало в заповедите на Гемел. Без съмнение. Без абсолютно никакво съмнение.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза