Кошерът на Хелстрьом

— Още не сме готови за това — прекъсна го Хелстрьом. — Но вече предприех необходимите стъпки, в случай, че стане най-лошото. Всички записи са подготвени за бързо унищожаване, ако…

— Записите?

— Нали знаеш — това трябва да бъде направено. Изпратих сигнали за тревога до хората, които ни служат като уши и очи Отвън. От този момент те вече са отрязани от нас и не е изключено да прекарат остатъка от живота си хранейки се с храната на Външните, подчинявайки се на техните закони и приемайки техния начин на живот и празни удоволствия като последна разплата за службата си при нас. Знаели са, че това може да стане някой ден. Малка част от тях може би ще оцелеят. И ще поставят началото на нов Кошер. Каквото и да се случи с нас, Салдо, няма да изчезнем напълно.

Салдо затвори очи и потрепери при мисълта за подобна перспектива.

— Няма да е зле, ако съзнанието на Джанвърт бъде възстановено на предишното ниво — каза Хелстрьом. — Може да ни потрябва пратеник.

Салдо облещи очи в него.

— Пратеник? Джанвърт?

— Да… и провери защо се забавиха толкова с прогонването на онези двамата. Вече са ги насочили към полето. Виждам че група работници гасят пожара. Нека да побързат. Ако се вдигне много пушек, ще довтасат пожарните на Външните. — Той погледна назад, към мониторите. — Възстановихте ли най-сетне телефонната връзка?

— Не — отвърна един от операторите.

— Тогава ще използваме радиопредавател — реши Хелстрьом. Свържи се с Горската служба в Лейквю. Кажи им, че в чифлика е избухнал малък пожар, но хората ни вече го потушават. Не ни трябва помощта на Външните.

Докато изпълняваше поредната заръка, Салдо се зачуди над способността на Хелстрьом да мисли и за най-малката подробност. Никой освен него не би се досетил за опасността от появата на пожарните служби. Тъкмо когато излизаше, един от операторите повика Хелстрьом.

Хелстрьом прие повикването, разпознавайки един от изследователите на екрана. Специалистът заговори в мига, когато Хелстрьом се появи в полезрението му.

— Нилс, разкарай незабавно своя наблюдател от тук!

— Да не е попречил с нещо на работата в лабораторията? — попита Хелстрьом.

— Вече не сме в лабораторията.

— Така ли, а къде?

— Заделихме за нашите цели главната галерия на петдесето ниво. Цялата галерия. Трябва да се изпразни за да разположим инсталацията. Твоят наблюдател настоява, че ти си му наредил да слезе при нас.

Хелстрьом се замисли за галерията — беше дълга повече от миля.

— Защо ви е необходима цялата галерия? — попита той. — Без нея ще…

— Твоите глупави работници могат да използват страничните тунели! — прекъсна го специалистът. — Разкарай този кретен от тук! Той само ни бави.

— Цялата галерия — повтори Хелстрьом. — Ами това е доста…

— Наложи го информацията, която получихме от теб — обясни с отегчен глас специалистът. — Заключенията на Външните, с които ти беше така любезен да ни запознаеш. Проблемът, както се оказа, е единствено в размерите. Затова ще използваме цялата галерия. А ако твоят наблюдател продължава да ни пречи, ще го намериш в резервоара.

Връзката беше прекъсната с едно гневно щрак!

51

„Из Кошерния наръчник: Най-могъщата обществена сила във вселената е взаимната зависимост. Фактът, че нашите ключови работници получават допълнителна хранителна дажба, в никакъв случай не зачерква тясната им зависимост от онези, които не се радват на подобна привилегия.“

Кловис лежеше в гъстата сянка на мадроната, на около петстотин ярда югоизточно от вратата към чифлика на Хелстрьом. Виждаше съвсем ясно разпръснатите край оградата хора, които продължаваха да се борят с горящата трева. Някои от тях бяха въоръжени с най-обикновени пистолети, а не с онези мистериозни бръмчащи оръжия, които бяха покосили хората от нейния екип. Майчице! Там имаше най-малко стотина души! Сивкаво-син дим се издигаше над тревата и ветрецът отнасяше право към нея горчивата миризма на изгоряло.

Беше стиснала пистолета с дясната ръка, а дулото подпираше на лявата. Очевидно противникът щеше да приближи от тази страна. Някъде вдясно от нея бе пропълзял ДТ, въоръжен с автомата. Тя изви глава и се опита да го открие. Казал й бе да му даде десет минути, а след това да го последва. Той щял да я прикрива.

Замисли се за кратката битка в чифлика. Исусе Христе! Никога досега не беше преживявала нещо подобно. Виждала бе какво ли не, само не и това. Голи мъже и жени въоръжени със странни, разклонени на края оръжия. Все още чуваше в ушите си зловещото бръмчене на тези проклети неща. По начина, по който покосяваха хората й, Кловис предположи, че са смъртоносни.

Нов тип оръжие — ето какво е този Проект 40. Е, да, предполагаха, че ще е оръжие, но не и нещо подобно на това.

И защо бяха голи?