Кошерът на Хелстрьом

— Ще спреш фургона между къщата и бункера. Ти вземи чантата. И двамата ще излезем откъм твоята страна. Хвърляш чантата покрай стената към източната страна на бункера. Заобикаляш от другата страна и ме прикриваш. Аз ще наглася детонатора. Приключа ли веднъж, и двамата хукваме към онзи хълм.

— Взривът ще потроши фургона — възрази той.

— По-добре него, отколкото нас. Хайде, дай газ. Можем и по-бързо.

— Ами пътникът?

— Той да му мисли. Дано има късмет! — Тя вдигна автомата от пода и се приготви да откачи колана. ДТ подпря с рамо чантата, притисната между седалката и вратата.

— Удряй право в средата! — нареди Кловис. — Ей сега ще…

Каквото и да възнамеряваше да каже, остана скрито под трясъка на разбитата врата. А след това нямаха повече време за приказки.

50

„Из дневника на Трьова Хелстрьом: Не бива никога да забравяме, че Кошерът е свързан чрез пъпна връв с планетата, на която живеем. Това с особена сила се отнася за хранителната верига и именно този въпрос болшинството от нашите работници не са в състояние да разберат. Те вярват, че ще можем вечно да се изхранваме. Глупава мисъл! Всяка хранителна верига са основава на растенията. Нашата независимост се базира на качеството и количеството на отглежданите от нас растения. Тези растения винаги трябва да са наши, отглеждани от нас, а плодовете и продукцията им съобразена с наложените от нас принципи на хранене, осигуряващи дълъг живот и здраве на индивида, в сравнение с дивите Външни.“

— Отказват да отговарят на повикването — докладва Салдо с мрачен вид.

Двамата с Хелстрьом стаяха в северния край на гнездото, а зад тях работниците вече привършваха с подреждането на евакуираната апаратура. Зад тънкото стъкло на прозореца се виждаше преобърнатият фургон и смачканата врата на входа. Фургонът все още беше обхванат от пламъци, гореше и тревата наоколо. От възпламенилия се резервоар беше бликнал горящ бензин и бе полетял в тревата като огненочервени пръски от лава. Скоро пожарът можеше да излезе изпод контрол, ако не успеят да изпратят работници, за да го потушат.

— Чух — кимна Хелстрьом.

— Какво да предприемем? — попита с неестествено официален тон Салдо. „Опитва се да запази самообладание, но не му се отдава“ — забеляза Хелстрьом.

— Използвайте нашите пистолети. Стреляйте близо до тях. Вижте дали няма да успеете да ги насочите на север. Така ще получим възможност да изгасим пожара. Изпрати ли патрули да следят пътя към града?

— Да. Ако желаеш, ще им наредя да се върнат и да ги нападнат отзад.

— Не. Какво стана с опитите да ги парализирате отдолу?

— Не са в удобна позиция. Можем да ударим някой от нашите хора. Сам знаеш колко силен заряд ще отиде, за да пробием слоя от пръст и камъни.

— Кой отговаря за външния патрул?

— Ед.

Хелстрьом кимна. Ед беше човек със силен характер. Биваше го да ръководи хората. В никакъв случай не трябваше да убиват тези двамата. Хелстрьом почувства, че се изпълва с увереност. Кошерът се нуждаеше от пленници, които да отговорят на някои въпроси. Първо — какво беше предизвикало атаката. Хелстрьом се поинтересува, дали Ед е бил инструктиран.

— Да, аз лично го направих. — Салдо го погледна изненадан. Понякога Хелстрьом се държеше доста странно.

— Заеми се тогава с тези двамата — нареди Хелстрьом.

Салдо даде необходимите разпореждания и след минутка се върна.

— Не забравяй никога, — продължи Хелстрьом, — че Кошерът е мъничка мушичка, в сравнение със силите на Външните. Тези двамата са ни жизнено необходими — като източник на информация и като залог в бъдещи преговори. Възстановиха ли телефонната връзка?

— Не. Повредата е някъде съвсем близко до града. Вероятно е прерязана линията.

— Напълно възможно.

— Защо ще искат да преговарят с нас? — поинтересува се Салдо. — Ако могат да ни изтрият от лицето на… — той млъкна и потрепери при мисълта за последствията. Изпитваше паническото желание да разпусне Кошера, да прогони работниците, с надеждата, че ще оцелеят и някой ден ще започнат всичко отново. Едно бе ясно: останат ли тук, ще загинат всичките. Достатъчно беше една единствена атомна бомба и… добре де, десет, или може би дванадесет бомби — ако част от работниците съумеят да се измъкнат навреме…

Салдо опита да изрази вълнуващите го мисли пред Хелстрьом.