Кошерът на Хелстрьом

— Напълно. Мимека е в столовата, готова да играе ролята на Фанси. Ще се преструва на невинно обидена. Ще заяви, че никога не е чувала за Дипиъкс, агенцията, велосипеда — за нищо.

— Добре. Къде прибра Джанвърт?

— В една празна клетка на четиридесет и второ ниво. Всички са в състояние на бойна готовност.

Последното съобщение пробуди противоречиви мисли у Хелстрьом. Бойна готовност — това означаваше преустановена работа, работнически постове, разпределени из тунелите с цел да блокират достъпа навътре с помощта на бързо втвърдяващия се растителен бетон, групи от стимулирани работници, подредени зад тайните изходи, въоръжени с парализатори и тук-там с по някой пистолет, взет от Външните.

— Придвижват се доста бързо — рече Салдо и кимна към прашният облак от машини.

— Закъсняха — отбеляза Хелстрьом. — Нещо ги е забавило и сега се опитват да наваксват. Подготвил ли си гнездото за евакуация?

— Май ще е най-добре да дам нареждане — каза Салдо.

— Почакай още малко — спря го Хелстрьом. — Ще ги позабавим на входната врата. Успя ли да се свържеш с Линк?

— Никой не отговаря на телефона. Знаеш ли, мисля си, че когато всичко свърши, няма да е зле, ако му осигурим малко по-добро прикритие — да речем, жена, както и втори телефон, в дома му.

— Добра идея — кимна Хелстрьом. Той посочи към прозореца. — Това са големи фургони. Дали не принадлежат на онези, от планината?

— Напълно възможно… Нилс, твърде бързо се движат. Вече са при оградата. Не трябва ли да…

Той млъкна едновременно шокиран и разтревожен, когато първият от големите фургони разби северната врата, поднесе се и спря така, че да запуши изхода на бетонния вентилатор. Отвътре изскочиха двама души. Единият носеше някаква черна чанта. Вторият фургон подмина с пълна газ първия и се понесе право към къщата и хамбара.

— Атакуват ни! — извика Салдо.

Думите му бяха подсилени от взрива на вентилаторната шахта, последван от втори, още по-силен взрив. Първият фургон беше избухнал, преобърнал се бе на една страна и от него лумнаха пламъци.

„Това са нашите експлозиви, за аварийно взривяване на покрива!“ — помисли си Хелстрьом.

Чуха се още няколко взрива, примесени с изстрели, крясъци и шум от стъпки на бягащи хора. ДВама нападатели скочиха от приближаващия се бясно фургон и нахлуха през вратата на къщата.

— Нилс! Нилс? — Салдо го задърпа трескаво за лакътя. — Трябва да се махнеш от тук.

48

„Мъдрост на Харл: Общество, което отрича всички норми на поведение, които Външните приемат, може да съществува само в положение на трайна обсада.“

Мимека седеше в гостната и очакваше да се появи „подкреплението“ на Джанвърт, когато сградата се разтърси от първите експлозии. Метален къс от обшивката на първия фургон се заби в стената на сантиметри от главата й. От двора се чуваха изстрели, викове и гърмежи.

Мимека се приведе и изтича към кухнята. Тук някъде Нилс беше оставил един парализатор. Тя се хвърли през люлеещата се врата и изненада мисис Найлес, която използваше парализатора за да прочисти двора между хамбара и къщата. Мимека огледа пътем сцената. Знаеше, че присъствието й, в ролята на Фанси, е от съществено значение за оцеляването на Кошера. Ето защо, най-важното сега бе да съхрани живота си. В дъното на кухнята, една солидна врата водеше към оригинално изкопаната изба. Мимека дръпна вратата и изтича надолу по стълбите. Над главата й се чу трясък, изстрели, посипаха се стъкла. Тя се пъхна между рафтовете, напипа входа към тунела и продължи по него. Срещу нея се носеха работници, въоръжени с парализатори. Мимека се размина с тях, блъсна още една врата и се озова в мазето на хамбара. Тунелът зад нея беше пуст и до ушите й стигна тихото съскане на растителния бетон, запълващ прохода.

Помещението, в което се намираше Мимека, постепенно се разширяваше и в другия му край се разиграваше сцена, която за някой Външен би изглеждала пълна бъркотия. Мимека пое натам. Наоколо притичваха работници, натоварени с пакети, които отнасяха към входа на галерията. Там очевидно щеше да бъде разположен новият наблюдателен пункт.

Тъкмо когато Мимека влизаше, скритият люк на тавана се отвори и през него се спуснаха Салдо и Хелстрьом, последвани от въоръжени работници. С отварянето на люка, шумът от битката навън се усили, ала сетне внезапно утихна. Чу се още една експлозия, последвана от самотен изстрел. После всичко потъна в равномерното бръмчене на парализаторите.

Тишина…

Хелстрьом забеляза Мимека, даде й знак да го последва и продължи към временния наблюдателен пункт. С приближаването, един от главните надзиратели се извърна, позна го и докладва:

— Приключихме с тези, които са в сградата, но има още двама при оградата. На такова разстояние са извън обсега на парализаторите. Да ги нападнем ли в гръб?

— Почакайте — каза Хелстрьом. — Може ли вече да се върнем в гнездото?

— Поне един от двамата край оградата е въоръжен с автомат.