Кошерът на Хелстрьом

Джанвърт почувства внезапно желание да се раздвижи. Дръпна креслото назад, едва не падна, но хубавичката жена скочи и му помогна да запази равновесие. Той я потупа по ръката. Прозорци. Искаше му се да погледне през тях. Полюшвайки се несигурно, Джанвърт заобиколи масата и се насочи към прозорците. Пред очите му се мярна коритото на потока. Лекият следобеден ветрец полюшваше сенките на дърветата над водата и създаваше известна илюзия за движение. Тази илюзия се усилваше и от тишината в стаята. Странно, но го измъчваше въпросът, доколко сетивата му възприемат вярно околната реалност. Това беше много приятелска сцена, приятелско място. И наистина имаше движение.

Но откъде се взимаха тези дребни, тревожни мисли, дълбоко в съзнанието му? Това беше единственото, което го не му даваше покой в цялата ситуация.

Ситуация. Каква ситуация?

Джанвърт завъртя бавно глава като ранено животно. Всичко бе така объркващо.

Облегнат назад, Хелстрьом го гледаше смръщен. Кошерният препарат не предизвикваше в Джанвърт същата реакция, каквато се наблюдаваше в тукашните обитатели. Вярно е, че хората от Кошера все още бяха достатъчно сродни генетично на тези Отвън, за да могат да се кръстосват с тях. Дивергенцията не надвишаваше триста години. Наличието на химически афинитет не беше толкова изненадващо. По-скоро, следваше да се очаква. Но Джанвърт все още не проявяваше очакваното открито приятелско отношение. Явно вътре в него продължаваше да бушува битка. Това също беше в границите на очакваното. Човекът бе нещо повече от гола плът. Някъде дълбоко в съзнанието на Джанвърт се бе запазила представата за Хелстрьом като заплаха.

Мимека последва Джанвърт до прозореца и се спря до него.

— Наистина не искаме да ви сторим нищо лошо — проговори тя.

Той кимна. Естествено, че не искаха да му сторят нищо лошо. Джанвърт пъхна ръка в джоба и напипа дръжката на пистолета. Веднага го позна. Пистолетът беше враждебен предмет.

— Защо да не станем приятели? — попита Мимека.

От очите на Джанвърт бликнаха сълзи и бавно се стекоха надолу по бузите му. Колко тъжно беше всичко. Пистолетът, това място, Кловис, Агенцията, Перюджи — всичко. Невъобразимо тъжно. Той извади пистолета, обърна набразденото си от сълзи лице към Мимека и й го подаде. Тя го пое, като го държеше непохватно: едно от онези ужасни, унищожаващи плътта оръжия на Външните.

— Хвърли го — прошепна Джанвърт. — Моля те, хвърли това проклето нещо.

47

„Съобщение в новините, сутрешна емисия, Вашингтон… както научихме, смъртта на Алтман не е първият случай на самоубийство на високопоставен правителствен чиновник. Наблюдателите във Вашингтон веднага си припомниха за министъра на отбраната, Джеймз Форестал, който на 22 май 1949г. разтърси обществеността и роднините си, като сложи край на живота си, скачайки от прозореца на болницата.

Във връзка с трагичната кончина на Алтман, мнозина си припомниха неотдавнашните слухове във Вашингтон, че той ръководел свръх секретна и високо специализирана разузнавателна агенция, намираща се на прякото подчинение на правителството. Джоузеф Меривейл, един от непосредствените заместници на Алтман, категорично отрече този слух, реагирайки гневно с думите: Още ли вярвате на подобни дрънканици?“

„В края на краищата, денят се оказа плодотворен, въпреки някои първоначални тревоги“ — мислеше си Хелстрьом. Намираше се в гнездото и наблюдаваше през тесните прозорци северния край на долината. Някакви машини в далечината вдигаха прах, но за момента Хелстрьом не чувстваше пряка Външна заплаха срещу Кошера. Съдейки по съобщенията от Вашингтон и близкия град, напрежението бе намаляло.

Джанвърт беше отговорил на всички зададени въпроси, почти без никакъв натиск. Хелстрьом съжаляваше, че не бяха използвали същата процедура и при предишните разпити. Можеха да спестят толкова излишни болки на своите пленници. А като си помислиш, идеята изглеждаше съвсем проста. Фанси наистина беше направила голяма услуга на Кошера.

С безшумни стъпки към него се приближи Салдо и каза:

— Шести наблюдателен пост докладва, че три тежкотоварни превозни средства приближават към нас. Прахът е от тях.

— Това е подкреплението, за което говореше Джанвърт. Готови ли сме за тях?