Кошерът на Хелстрьом

„Откъс от предварителния устен доклад за аутопсията на Дзюл Перюджи: Подпухналата рана в областта на рамото навежда на мисълта за мълниеносно направена инжекция. Все още нямаме представа за съдържанието на инжектираното вещество, тъй като не са готови резултатите от биопсията. Някои други белези, открити по трупа, съвпадат с общата картина на това, което професионалистите наричат «смърт в хотелската стая». Това е доста често срещан синдром при мъже на възраст над тридесет и пет години, при които смъртта настъпва в обстановка, подобна на описаната по-горе. Основната причина за смъртта в конкретния случай е остра сърдечна слабост. Дали обаче това е единствената причина, остава да уточним на по-късен етап. Съдейки по други белези, смело можем да заявим, че изследваният субект е имал сексуален контакт във време, доста близко до момента на настъпване на смъртта — най-много до четири часа преди това. Да, точно това имахме пред вид. Ситуацията на пръв поглед изглежда банална: застаряващ мъж, млада жена (така поне вие предполагате) и прекалено много секс. Всички признаци сочат към тази диагноза. Грубо казано, човекът е чукал до издъхване.“

— Мистър Джанвърт, трябва да обсъдим някои въпроси — каза Хелстрьом. Той се наведе през масата към Джанвърт.

Вече приключил с обяда, Джанвърт го гледаше замислено, подпрял брадичката си с ръка. Всичко изглеждаше толкова объркано: компанията, в която се намираше, Агенцията, разговорът с Шефа, доскорошните му страхове… Смътно си спомни, че трябваше да внимава с Хелстрьом и жената, но сега вече му се струваше, че това не си заслужава усилията му.

— Време е да обсъдим някои общи за двама ни проблеми — продължаваше Хелстрьом.

Джанвърт кимна, забравил, че се е подпрял и главата му се люшна надолу. Да обсъдят, значи, общи проблеми. Добре де.

Имаше някакво почти неуловимо усещане в обкръжаващата го обстановка, в присъствието на тези хора около него — нещо уютно и добро, което го караше да се чувства съвсем спокойно. Първоначално се съпротивляваше на зараждащата се симпатия към Хелстрьом. Може би беше твърде рано да му се доверява напълно, но от друга страна, не виждаше какво пречи да го харесва. Между това да харесваш и да се доверяваш, имаше съществена разлика. Пък и каква вина имаше Хелстрьом, че някой си, на име Еди Джанвърт, сам се беше напъхал в капана?

Докато наблюдаваше тази промяна отстрани, Хелстрьом си мислеше: „Засега се държи чудесно. А и дозата беше относително доста висока.“ От известно време насам, тялото на Джанвърт беше започнало да отделя многобройни идентифициращи химически вещества. Съвсем скоро той ще бъде разпознаван и приеман от всеки работник в Кошера като свой. Това беше нож с две остриета: Джанвърт също щеше да приема работниците от Кошера като свои — всеки един от тях. Най-силно бяха подтиснати у него детеродният стимул и способността за критическа оценка. В случай, че химическата метаморфоза завършеше според очакванията им, Джанвърт щеше да се превърне в послушен и сговорчив човек.

Хелстрьом даде знак на Мимека да наблюдава внимателно промените.

Тя се усмихна. Вече приемаше с лекота миризмата на Джанвърт.

„Това е от чифлика“ — мислеше си Джанвърт. Той премести поглед и се втренчи през прозореца. Слънчевият следобед навън беше топъл и подканящ.

Двамата с Кловис неведнъж бяха разговаряли за някое подобно местенце. „Ще си имаме собствена ферма, или някой стар чифлик. Ще отглеждаме туй-онуй, може да си вземем и животни. А когато остареем, ще ни помагат децата.“ Често се отдаваха на подобни мечта, особено преди да се любят. Горчивината от недостижимото правеше настоящия живот малко по-сладък.

— Готов ли си вече за един малък разговор? — попита Хелстрьом.

Разговор, защо не?

— Разбира се — рече Джанвърт. Все още се оглеждаше неспокойно, но Хелстрьом долови известна промяна в тона.