Кошерът на Хелстрьом

— Вярно, не ми харесва — съгласи се той. Зачуди се на тази открита враждебност към него. Дали беше преднамерена провокация, или отражение на вече взето някъде горе решение — никакво доверие към местния шериф? Предположи, че по-скоро става дума за лична неприязън и се зачуди, как да се справи с нея. Неведнъж бяха обсъждали с Хелстрьом и Съвета по безопасност планове за действие в подобна обстановка, но не бяха предвиждали чак толкова сложна ситуация.

Кловис погледна през рамо към прозореца зад нея. В стаята беше задушно, а креслото й бе доста неудобно. Жадуваше за студена напитка, за някой сенчест бар с комфортни меки столове, за уютната и весела компания на Джанвърт. Вече цяла седмица играеше ролята на сестра на Джанвърт в този глупав излет. Свали маската едва когато дойде вестта за смъртта на Перюджи. Не всичко беше гладко в отношенията им с Джанвърт през този период. Освен това, Джанвърт никак не се разбираше с Ник Миърли, който играеше техен баща. На всичко отгоре и ДТ си пъхаше носа където не трябва, винаги когато възникнеше някой проблем. Без съмнение, онези отгоре му бяха заръчали да души. Но ДТ дори не умееше да се прикрива и изглеждаше жалък и смешен. С две думи — никакви удобства в тесния фургон и разследване, което буквално тъпчеше на едно място. Имаше моменти, в които предпочитаха да мълчат, вместо да се хванат за гушите. Цялата тази подтискана енергия сега излизаше на повърхността и Крафт се превръщаше в неин фокус.

Паркингът пред големия супермаркет отвън постепенно се изпълваше с коли. Късен следобед, тъкмо време за пазаруване, но Кловис продължаваше да търси с поглед хората от ФБР. Нито следа. Насочи вниманието си към Крафт.

„Нищо не ми пречи, да заявя на този тъп помощник-шериф, че съвсем скоро ще му видим сметката.“ Това разбира се беше само игра, каквато често играеше с хората, които не харесваше. Крафт вероятно щеше да остане потресен от думите й. И без това вече нервничеше съвсем открито. За съжаление, едва ли ще й разрешат да му тегли куршума, на този кучи син. Малко вероятно беше. Но една беше сигурно — че го е загазил. Шефа бе дръпнал няколко конеца във Вашингтон, но отгласът от това бе достигнал през столицата на щата чак до шерифа в Лейквю. Най-обикновена марионетна система. Мощно федерално течение лъхаше право във врата на Крафт и той не можеше да не го почувства. Сигурно все още гореше от желание да й поиска документите, но вече цял час не смееше да заговори за това. И по-добре, защото носеше само подправена лична карта, която й дадоха преди да тръгнат. Там пишеше, че се казва Кловис Миърли, а тя вече се беше представила като Кловис Кар.

— Доста необичаен начин да се води дело за издирване на безследно изчезнал — подхвърли многозначително Кловис.

— И още по-необичаен да се разследва смърт в мотелска стая — парира Крафт.

— Става дума за убийство — поправи го тя.

— Все още не виждам никакви доказателства за това.

— Ще видите.

Крафт не откъсваше поглед от обгорялото лице на Кловис. И двамата знаеха, че в случая няма нищо необичайно. Последните думи на шерифа все още отекваха в ушите на Крафт: „Линк, ние с теб сме само братовчеди от село, в този случай. Самият губернатор е в течение. Не става дума за рутинна проверка, ясно ли е? Нищо подобно. По-късно ще го изясним по между ни, но това, което искам от теб сега е да си налягаш парцалите и да оставиш на момчетата от ФБР да дирижират концерта. Могат да се чепкат колкото си искат с онези от Данъчната инспекция по алкохола, но нашата юрисдикция е до там, докъдето ни нареди губернатора, ясно? Не ми говори за задължения и отговорност. Знам всичко, не по-зле от теб. Но сега от нас се иска, да си затваряме устата. Разбра ли ме?“

Какво друго му оставаше?

— И къде изгоряхте така? — запита Крафт, все още вперил поглед в лицето на Кловис.

„Докато седях под проклетото ви слънце, с бинокъл в ръка, кучи сине! — помисли си тя. Знаеш много добре къде.“ Но тя само сви рамене и отвърна безгрижно:

— Ах, просто се разхождах из красивите ви околности.

„Разхождала си се около Кошера“ — помисли си дълбоко обезпокоен Крафт.

— Нищо подобно нямаше да се случи, — заговори той, — ако мистър Перюджи беше предпочел обичайния канален ред. Трябваше първо да се обърне към шерифа в Лейквю, вместо да идва при мен. Шериф Лепхъм е много добър…

— Много добър политик — довърши тя. — Предпочетохме, обаче, да контактуваме с някой, който поддържа близки взаимоотношения с Хелстрьом.

Крафт облиза внезапно пресъхналите си устни. Беше постоянно нащрек за подобни многозначителни намеци, или пропуски. Дразнеше го начинът, по който Кар виреше нос и отвръщаше втренчено на погледа му.

— Не ви разбирам — замърмори той. — Какво искате от мен…

— Много добре ме разбирате — каза тя.

— Проклет да съм, ако е така!

— Проклет да сте, ако не е!

Крафт почти беше хипнотизиран от волята, която бе доловил в нейната неприкрита враждебност. Очевидно се опитваше да го провокира. Държеше се безкомпромисно с него.