Кошерът на Хелстрьом

— Знаеш ли, Фанси — заговори отвлечено той, — винаги ми е харесвало да се храня тук. Трябва да го правим по-често, въпреки напрегнатата снимачна програма.

— Да, напоследък често пропускахме да обядваме — съгласи се тя. — И ти също, наблюдавах те.

Той се потупа по корема.

— Няма нищо лошо от време на време да пропускаш по някое ядене. Напоследък нещо напълнявам.

— Ще ти го напомня някой ден — каза тя. — Ако продължаваш все така, ще си развалиш стомаха.

— Доста работа имаме — каза Хелстрьом.

„Господи, какви побъркани! — помисли си Джанвърт. Да дрънкат подобни безсмислици в такъв момент!“

Мисис Найлес се появи заднешком през люлеещата се врата с по една чиния във всяка ръка. Поколеба се за миг, после сервира първо на младата дама. Когато приключи, Хелстрьом й даде знак да поднесе напитките. Предварително беше избрал наливна бира от резервоара. Произвеждаха ограничено количество, като награда за добре свършена работа, или пък за да прикрият вкуса на химическите вещества, които даваха на провалили се в работата специалисти, преди да ги изпратят в търтейното.

Джанвърт неволно сведе поглед към чинията, поставена пред жената. Над ястието се вдигаше ароматна пара. Порцията задушено свинско беше заобиколена с гарнитура от вкусни гъби, спанак и печени картофи, залети с бял сос. Младата жена продължаваше да седи неподвижно, свела поглед. Нима наистина се молеше?

Неочаквано Хелстрьом скръсти ръце, вдигна ги пред гърдите си и произнесе с напевен глас:

— Мили Боже, приеми нашите чистосърдечни благодарности за храната, която ни предстои да изядем. И нека твоето божествено присъствие да ни следва винаги, докато споделяме радостта от живота. Амин.

Младата жена присъедини глас към това „амин“.

Искреното чувство, с което бе произнесъл своята кратка молитва Хелстрьом, допринесе още повече за объркването на Джанвърт. Жената бе заговорила точно в самия край. Очевидно, не им беше за първи път. Ритуалът беше разтърсил Джанвърт далеч по-дълбоко, отколкото бе склонен да го признае пред себе си и от това гневът му се усили. Отново техните малки пиески!

Ароматът, идещ от чинията, разпалваше още повече гнева му. Жената посегна към вилицата. Ето че щяха да се натъпчат с проклетото си ядене!

— Сигурен ли сте, че не желаете да ви поднесат от същото? — попита Хелстрьом.

Джанвърт отвърна с блеснал от гняв поглед, сетне неочаквано протегна ръка, дръпна чинията на Хелстрьом и произнесе:

— Защо не? Благодаря, че ми предложихте. — Той сведе триумфиращ поглед към чинията пред него и се усмихна доволно. Каквото и да бяха замислили, едва ли щяха да поставят отрова в храната на Хелстрьом!

Хелстрьом изви глава назад и започна да се смее неудържимо. Беше почувствал, как Кошерът се изпълва с нова жизненост, която се съсредоточава в него, за да му помогне в сражението. Джанвърт беше постъпил точно така, както бе предположил.

Мимека присви очи и погледна усмихнато Хелстрьом. Поведението на Джанвърт беше напълно предсказуемо, но това важеше за всички Външни. Хелстрьом бе успял да предугади действията му. Трябваше да признае, че за миг се беше усъмнила в способностите му, когато прочете плана, в набързо подадените сигнали. Но ето, че Джанвърт сам бе придърпал чинията със заредената порция и се готвеше да я изяде. Съвсем скоро щеше да се усмири.

Хелстрьом избърса бликналите си от смеха сълзи с крайчеца на кърпата и извика към кухнята:

— Мисис Найлес, моля донесете още една порция!

Вратата се отвори и старицата надникна.

Хелстрьом посочи с ръка празното място пред него и даде знак за нова порция. Тя кимна, изчезна и само след миг се върна с приготвената чиния. Вероятно нейната собствена, помисли си Хелстрьом. Надяваше се, че е останало повече. За работниците възможността да опитат подобна храна бе едно приятно разнообразие от неизменната каша от общия казан. Неусетно се замисли за това, откъде са взели месото — най-вероятно от младия работник, загинал при инцидента в генераторната снощи. Месото беше съвсем крехко. Той вдигна бавно ножа и вилицата и миг преди да започне да се храни, произнесе мислено: „Благословени да са онези, които се вливат във вечния поток на живота и стават част от общото“.

Месото не беше само крехко, то беше необичайно сочно и Джанвърт го поглъщаше лакомо.

— Нахранете се — подкани го Хелстрьом като махна с вилицата. — Тук сервираме само най-висококачествени продукти, а и мисис Найлес е великолепна готвачка.

„Наистина е великолепна — добави мислено Хелстрьом. Дано да е останало малко и за нея. Заслужаваше си наградата.“

45