Кошерът на Хелстрьом

Възпитан да защитава Кошера на всяка цена и при всякакви обстоятелства, сега Крафт чувстваше изтощение и отчаяние от собственото си безсилие, разяждащите го страхове подхранваха усещането за назряваща опасност и на всичко отгоре, трябваше на всяка цена да запази прикритието си. В края на краищата не предприе нищо — вслуша се в съвета на шериф Лепхъм и остана да чака хората от ФБР.

Жената отсреща го дразнеше. Докато стоеше при него, ослушвайки се, без да пропуска и най-малкото му движение, Крафт не можеше да се свърже с Хелстрьом. Усещаше, че е неспокоен и изглежда това я забавляваше. Сякаш Крафт не виждаше колко прозрачна е легендата й! Летовничка? Точно тази?

Кожата й беше зачервена от слънцето, изгоряла на места, очите й гледаха пронизващо и прямо, квадратната брадичка издаваше решителност, устата й беше тънка като цепка и нито веднъж не се усмихна. Крафт подозираше, че носи пистолет в голямата черна платнена чанта, която държеше в скута си. Имаше нещо в държанието й, което напомняше отдалеч моделите в телевизионните реклами — точни, целенасочени движения и някаква отвлеченост, зад която всъщност бе прикрита зорка бдителност. Тя беше една от онези слаби, почти изпити жени, които оставаха все така слаби и енергични до деня на смъртта си. Беше се облекла като за излет в планината — дочени панталони, блуза в съответстващ цвят и яке с медни копчета. Дрехите бяха съвсем нови, сякаш бяха подбрани от гардероба по списък. И най-вече — дрехите не бяха в нейния стил. Може би последният акорд на цялата тази дисхармония даваше синята кърпа, с която бе привързала черната си коса. Стискаше чантата си на пръв поглед небрежно, но същевременно готова за действие, като опитна полицейска служителка. Всеки път, когато поглеждаше към тази чанта, Крафт се изпълваше с увереност, че вътре има пистолет. Въпреки че не беше му показала никакви документи за самоличност, шериф Лепхъм знаеше името й още при първото обаждане и в отношението му към нея личеше уважението към човек от по-горна инстанция, при това, доста могъща инстанция.

— Това отново беше шерифът, нали? — попита го тя, като кимна към телефона на бюрото.

Тонът й беше нескрито надменен, но Кловис не се тревожеше от това. Никак не харесваше този дебелокож помощник-шериф, с месест нос и пухкави вежди и неприязънта й нарастваше, колкото повече се изпълваше с увереност, че той също носи вина за смъртта на колегите й, агенти. Имаше зачервено, селяшко лице, обветрено от живота на открито. Дори и това я дразнеше. Кловис предпочиташе нощния живот, баровете и всичко останало — също като Еди Джанвърт — и работата тук, в това затънтено провинциално градче, й се струваше крайно неприятна. Усещаше кожата на лицето си опъната и изгоряла от слънцето и това я дразнеше още повече.

— Шерифът беше — призна Крафт. Пък и защо да отрича? Отговорите му бяха свързани със задаваните въпроси, а те на свой ред сочеха право към шерифа: „Не, сър, хората от ФБР още не са се появили… Да, сър, стоях през цялото време в участъка.“

Кловис Кар подсмъркна.

— Нещо ново за смъртта на Перюджи? Някакви резултати от аутопсията?

Крафт се вгледа в лицето й. Имаше един момент, от разговора с шерифа, който подлежеше на внимателна преценка. Шерифът искаше — когато се появи групата от ФБР — Крафт да предаде на ръководителя й кратко съобщение. Ставаше дума за това, че главният прокурор все още нямаше ясно становище за това, дали разполагат с достатъчно улики за да започнат официално разследване. Крафт трябваше също така да уведоми ръководителя на групата от ФБР, че могат да продължат работата си, въз основа на предварителните предположения, че в хода на разследването на търговско-финансовите операции на Хелстрьом, ще могат да се сдобият с подобни улики. Според шерифа, хората от ФБР би трябвало да се появят във Форъствил всеки момент и Крафт трябваше незабавно да уведоми за това своя началник. На летището бяха изпратени няколко коли и „хората на Джанвърт“ бяха готови да запознаят колегите си с развитието на нещата.

След като приключи разговора с шерифа, Крафт извади бележника си и написа в него: „да продължат работа въз основа на предварителните предположения“. Помисли си, че ако сподели това съобщение с Кар, ще успее да приспи подозренията й. Знаеше, че трябва да предаде дословно съобщението на хората от ФБР, но това, когато му дойде времето. Въпросът беше, може ли да извлече някакво предимство от него сега?

— Все още не разполагат със заключението от аутопсията — рече Крафт.

— Видях какво написахте в бележника си — каза тя. — Това мнението на главния прокурор ли е?

— Май ще е по-добре, да обсъдите този въпрос с хората от ФБР. Между другото, все още не сте ми казали, каква е вашата връзка с цялата тази история.

— Вярно, пропуснала съм — съгласи се тя. — Вие сте доста предпазлив човек, нали, мистър Крафт?

— Да — кимна той. Какво целеше тя?

Устата й се изкриви в злобна усмивка.

— И нямате никакво желание да седите затворен тук.