Кошерът на Хелстрьом

„Из коментарите на Трьова Хелстрьом: Моделът, който трябва да следва Кошерът, докато се интегрира в обкръжаващия ни свят, може да се изрази като тесеракт — куб, проектиран в четири измерения. Нашият тесеракт е изграден от множество отделни елементи — подобно на мозайка — които не могат да бъдат разграничени и границите, между които, се размиват. По такъв начин, този модел ни дава убежище и насока в живота, позволява ни да се слеем с планетата и вселената над нея, ала същевременно да запазим своята самостоятелност. Никога не бива да забравяте, че нашият тесеракт се слива с другите системи по такъв сложен и многообразен начин, че не може да остане скрит завинаги. Пространствените ограничения, които ни налага Кошерът, са само временен етап от нашето развитие. Някой ден този етап ще бъде минало. В светлината на подобна перспектива, основната задача, стояща пред нашите водещи специалисти, е да съхранят способността на индивидите към адаптация. Нашата цел са не само други пространства, но и други времена.“

— Разговорът ми изглеждаше доста интересен, доколкото имах възможност да чуя от мястото си — каза Кловис Кар.

Линкълн Крафт я погледна през голямото, претрупано бюро. В ъгъла на прозореца, точно над главата й виждаше част от планината. Навън бе ранен следобед, от улицата и магазина се носеше обичайната за този час глъчка. Вляво, на стената бе залепен плакат, който даваше точни съвети, как да се предпазим от джебчии. Наближаваше три. Досега Крафт беше провел три телефонни разговора с участъка в Лейквю и след всеки му бяха нареждали да „чака на място“.

Кловис Кар беше настанила стройното си, гъвкаво тяло в креслото точно срещу него. Привидно детинското й личице се покриваше с бръчки всеки път, когато се замислеше. Беше се залепила за Крафт някъде към единадесет сутринта в мотела, където получиха някои сведения за смъртта на Перюджи от навъсен дребосък, представил се с краткото „Джанвърт“. Крафт почти веднага се досети, че Кловис Кар и Джанвърт са сътрудници и след това, мозайката започна да се подрежда от само себе си. Двамата очевидно бяха от групата на Перюджи. След като стигна до този извод, Крафт започна да играе крайно предпазливо, припомняйки си подозренията на Хелстрьом, за последните няколко нашественици в периметъра на Кошера. Тези двамата му нямаха доверие, осъзна не след дълго Крафт. Жената се беше залепила за него като пчела на мед.

Третият разговор с шериф Лепхъм от участъка в Лейквю разтревожи Крафт далеч повече дори от онзи ужасен ден, преди няколко години, когато в Кошера бяха прибрали едно избягало от къщи дете и родителите му прескочиха оградата и нахлуха в чифлика да го търсят. Все пак тогава се справиха доста бързо — просто съобщиха на изплашените до смърт родители, че дете с подобно описание е било прибрано от някаква разнебитена кола недалеч от мястото, където за последен път го бяха забелязали свидетелите.

Този път Лепхъм му нареди с нетърпящ възражение глас:

— Ще изчакаш в участъка, докато дойдат хората от ФБР. Ясно ли е, Линк? Въпросът е доста деликатен и касае взаимодействието между отделните организации. Това е положението, приятелю.

Крафт просто не знаеше какво да отговори. Би могъл да играе на обиден професионално (и да нанесе неприятен удар под пояса на шерифа, който никога не ще го забрави); да се направи на глупак, на невъзпитан и твърдоглав селяк; или пък да се представи за човек мъдър и разбиращ всичко от половин дума. Не знаеше коя от всички тези възможности ще му позволи да потърси най-доброто решение за спасяването на Кошера. В единия случай биха могли погрешно да го подценят, но той почти не се надяваше да са толкова наивни. В другия щеше да си изгради известна представа за ситуацията от онова, което избягваха да правят.

Като например, нито за миг не го оставяха сам.