Кошерът на Хелстрьом

— Аз се връщам горе — заяви Салдо. — Ти остани тук. Не бива да рискуваш живота си, Нилс.

— И двамата ще се качим — реши Нилс. Той махна на Салдо да тръгва и се обърна към Мимека.

— Радвам се, че успя да избягаш, Фанси.

Тя кимна и си пое болезнено дъх.

— Ще чакаш тук — нареди й Хелстрьом. — Все още може да ни потрябваш. — Той се обърна и забърза след Салдо, който вече го чакаше сред въоръжените работници при стълбата. Все още беше шокиран от внезапността и стремителността на атаката. Сега вече нямаше съмнение, че са във вихъра на пожара.

Колкото и странно да беше, предверието и залите на студиото в хамбара бяха почти непокътнати от битката, ако се изключи дупката в северната стена на сградата. Част от апаратурата беше разпиляна на пода. Разбит беше новият стъклен кошер с пчелите-пазачки. Оцелелите сновяха гневно наоколо, но не нападнаха работниците от Кошера — разпознаваха ги като свои. Хелстрьом си направи мислена бележка да използва този факт при следващите снимки, както и да потърсят съответните изводи.

Не беше засегнат и снимачният кран на студиото. Салдо вече се беше настанил на седалката. Хелстрьом се приближи до него, оглеждайки пътем студиото. Телата на убитите работници вече бяха отнесени от чистачите. Загуби, загуби, загуби. Проклети да са, тези кръвожадни убийци! Хелстрьом почувства, че се изпълва с първичен, необуздан гняв. Искаше му се да махне с ръка на заобиколилите му работници и да ми нареди незабавно да атакуват двамата оцелели противници, да ги разкъсат на части с голи ръце, каквото и да им струва това. Долавяше подобни чувства и в хората наоколо. Бяха готови да го последват при първия знак. Вече не бяха снимачен екип, актьори, техници, специалисти за многобройни задачи, от чийто труд Кошерът печелеше своите пари и ресурси Отвън. Те бяха само група побеснели работници.

С върховно усилие Хелстрьом си наложи да пресече спокойно стаята и да се присъедини към Салдо на крана. Докато се качваше пое дълбоко, с разтреперани от вълнение гърди. Никога досега Кошерът не беше излаган на по-голяма заплаха и не се бе нуждал от по-хладнокръвно мислещ предводител.

— Вземи един мегафон — обърна се Хелстрьом към Салдо на път за гнездото. — Повикай двамата оцелели нападатели и ги предупреди, че ако не се предадат, ще бъдат унищожени. Помъчи се да ги хванеш живи.

— Ако откажат? — гласът на Салдо бе неестествен, изпълнен с емоционалния заряд на мъжкар, готов за атака.

— Не се надявай на това — предупреди го Хелстрьом. — Каквото и да стане, искам да ги парализирате и да ги доведете живи. Провери дали не е възможно да ги ударите с лъч от някой тунел под тях.

Хелстрьом вървеше отпред, Салдо го следваше неотлъчно. Вратата на гнездото беше широко отворена, отвътре се чуваха развълнувани гласове.

— Предай на работниците, в момент на криза да използват повече езика на знаците — продължи Хелстрьом. — Така се намалява нивото на шума и тревогата.

— Да, разбира се, Нилс.

Салдо беше изпълнен със страхопочитание пред хладния, нетърпящ възражение глас, на Хелстрьом. Ето го истинското лице на ръководещия специалист: рационалната преценка надделява над бушуващите отдолу страсти. Нямаше никакво съмнение, че Хелстрьом е разгневен от нападението, но той се владееше напълно.

Хелстрьом спря на прага на гнездото и извика:

— Искам тишина и ред тук! Край на приказките. Имаме ли телефонна връзка с Външния свят?

Шумът утихна мигновено. Работниците застинаха по местата си. Един от специалистите, застанал до извит пулт с множество монитори, подаде на Хелстрьом слушалката.

— Пренесете обратно апаратурата — нареди Хелстрьом, като пое телефона. — И изпратете наблюдател в лабораторията на Проект 40. Не искам нито да пречи, нито да се намесва, само да гледа. При първите сведения за успех, да ми докладва незабавно. Разбрано ли е?

— Разбрано — потвърди Салдо и се зае да изпълнява нареждането.

Хелстрьом опря слушалката до ухото си за да установи, че няма сигнал. Подаде я обратно на специалиста.

— Телефонът е прекъснат. Погрижи се да възстановиш връзката.

— Само преди минута работеше — заоправдава се специалистът.

— Е, сега вече не работи.

— С кой искаше да се свържеш, Нилс?

— Смятах да позвъня във Вашингтон за да проверя, дали не е време да им подхвърлим нашия малък блъф.

49

„Из дневника на Трьова Хелстрьом: Един изпълнен със смисъл живот, със своите щастливи моменти, когато им дойде времето, съзнание, че си в помощ на своите другари, и че ще попаднеш в резервоара, когато умреш — ето това е смисълът на истинското приятелство. Единни в живота, единни в смъртта.“

Кловис бе избрала първия фургон, въпреки подмятанията на Миърли, че там „не било място за жени“. Отвърна му да си го пъхне — той знае къде — и той й се усмихна многозначително в отговор.