Кошерът на Хелстрьом

„Кошерен отдел за сигурност, доклад 16-А: относно Джанвърт. Недалеч от централния водоснабдителен канал е било открито тялото на изчезналия турбинен специалист, очевидно поразено от парализатор. Незабавно бяха разположени подсилени постове на изходите на турбинната зала, както и край кабелните шахти, въпреки че нито един човек не би могъл да оцелее в непосредствена близост до елементите на енергийната система. По-вероятно обектът да се е насочил към старите тунели, пригодени за аварийни вентилационни шахти. Издирването ще бъде съсредоточено в този район.“

При следващата врата Джанвърт спря и опря ухо в гладката повърхност. От другата страна се чуваха равномерни, отчетливи удари — вероятно от някакъв вид машина. Ударите бяха придружени от пронизително съскане. Джанвърт натисна дръжката, открехна леко вратата и надникна. Помещението пред него бе с далеч по-скромни размери от предишното. Таванът беше нисък и вратата се отваряше на равнището на пода. В стаята цареше сумрак, от тавана едва мъждукаха розови осветителни тръби, а точно пред него, върху ниски маси беше подреден лабиринт от преплетени стъклени тръби, по които се носеше някаква ярко оцветена и хвърляща отблясъци течност. Загледан в нея, в първия миг той пропусна да забележи онова, което лежеше между стъкларията върху повърхността на масите.

Когато най-сетне погледна към странния обект, първоначално умът му отказваше да възприеме видяното. Върху всяка една от масите бе разположен сегмент от човешко тяло, приблизително от кръста до коленете. Някои от тези сегменти бяха мъжки, други — женски. Сред женските имаше и такива, чийто кореми бяха издути от напредналата бременност. Отвъд горната и долната граница на тези човешки ампутати нямаше и следа от плът — само стъклените тръби с пулсиращата разноцветна течност. Да вярва ли на очите си?

Джанвърт се прокрадна в залата, протегна ръка и докосна един от ампутатите — беше мъжки. Кожата бе съвсем топла! Той отдръпна ръка и преглътна горчивата жлъчка, появила се в устата му. Сетне бавно отстъпи назад към вратата, неспособен да откъсне очи от гледката пред себе си. Това бяха живи ампутати от човешка плът. Нямаше никакво съмнение!

Някакво раздвижване в далечния край на помещението привлече вниманието му. Няколко души крачеха тържествено между масите, навеждаха се и изучаваха внимателно ампутатите и стъклените тръби. Ужасяваща, карикатурна картина на доктори, тръгнали на визитация. Джанвърт побърза да се шмугне в тунела преди да са го забелязали, затвори вратата и изчака няколко минути, опрял чело в хладната метална повърхност.

Ампутатите в помещението зад стената можеха да служат само за едно — за възпроизвеждане. След всичко, на което бе станал свидетел, едва ли имаше някакво друго обяснение. Мисълта, че и неговото тяло може да бъде подложено на подобна гавра, го накара да потрепери. Коленете му се подгънаха безсилни да издържат тежестта на тялото му. Възпроизвеждащи ампутати!

Някъде далеч под него се разнесе глух удар и въздухът в тунела се раздвижи. Чуваше се шляпането на множество боси крака.

Открили са ме!

Завладян от ужас, той дръпна отново вратата, промуши се вътре и я затвори. Този път членовете на медицинската процесия го забелязаха, но успяха само да се изправят изненадани преди Джанвърт да ги покоси с парализатора. Той се втурна през кошмарната стая, като избягваше да гледа към ампутатите. В другия край имаше врата, зад която се виждаше по-голямо помещение, изпълнено с хора. Все още обхванат от ужас, Джанвърт свърна вляво, блъскайки грубо хората на пътя си, без да се тревожи от бъркотията, която създаваше. Пътят зад него заприлича на човешки водовъртеж. Едни махаха развълнувано с ръце, други — по-малобройни — издаваха протяжни звуци, а една от жените дори извика съвсем разбираемо: „Ей,ти! Ей,ти!“

Когато наближи входа на асансьора, Джанвърт блъсна някакъв мъж от пътя си и скочи в една кабина, поела нагоре, а хората отвън го проследиха с озадачени погледи.

В кабината, освен него имаше две жени и един мъж. Едната жена приличаше на Фанси, само че беше доста по-възрастна от нея, а другата — за негова изненада — бе съвсем руса, нещо рядко срещано във вътрешността на Кошера. Мъжът, съвсем обезкосмен и с тясно, лисиче лице, кой знае защо му напомняше на Меривейл. И тримата го разглеждаха с нескрито любопитство и душеха шумно въздуха. Изглежда ги изненадваше миризмата, която Джанвърт издаваше.