Кошерът на Хелстрьом

Платформата край реката постепенно се стесняваше. Докато вървеше по брега, Джанвърт чуваше ясно шума от носещата се вода и приглушеното бръмчене на генератора.

Едва сега започна да осъзнава мащабите на подземното строителство, на което беше станал свидетел. Подобен размах можеше да бъде финансиран и подпомогнат единствено от държавата. Нима съществуваше някаква друга възможност? Всичко бе прекалено голямо, за да не бъде забелязано. Или…?

Ако тук наистина има пръст държавата, защо тогава Агенцията не знаеше нищо за това? Изглеждаше твърде малко вероятно. Шефа бе запознат с доста от най-грижливо пазените тайни. Неведнъж и два пъти служителите на Агенцията се убеждаваха в това. Дори Меривейл би трябвало да е в течение на проект с подобни мащаби.

Потънал в размишления, Джанвърт едва не се сблъска със сивокос мъж, спрял в края на вече съвсем тясната платформа. Зад него нагоре се издигаше паежиноподобна метална стълба. Сивокосият вдигна десницата си и замърда чудновато с пръсти право в лицето на Джанвърт.

Джанвърт сви рамене.

Мъжът отново даде някакъв неразбираем знак с пръсти и завъртя глава встрани. Имаше озадачен вид.

Джанвърт вдигна оръжието и го насочи към него.

Онзи отстъпи назад и поклати удивено глава. Устата му увисна, очите му се разшириха, тялото му се напрегна, търсейки някакво прикритие. Той отново вдигна ръка и замърда с пръсти.

— Какво искаш? — попита го Джанвърт.

Но сякаш го беше ударил. Мъжът отстъпи още една крачка назад и се спря на хлъзгавия бряг на реката. Но не отговаряше.

Джанвърт се огледа. Бяха съвсем сами и напрежението помежду им продължаваше да расте. Сигналите с ръка по всичко изглежда трябваше да му говорят нещо. И за двамата беше ясно, че не ще намерят общ език. Джанвърт взе бързо решение, стисна вградения в дръжката лост, разнесе се тихо бап-хъм и мъжът се строполи.

Джанвърт изтегли тялото му до водата и тук се спря, разколебан. Да го хвърли ли в реката? Но ако някъде надолу по течението го открият други и се отправят насам, за да разследват причините за инцидента? Отказа се и се заизкачва по стълбата.

Малко по-нагоре излезе на тясна платформа, която следваше коритото на реката. Джанвърт пое смело по протежение на платформата. Не изпитваше никакви угризения от факта, че бе убил още един от подопечните на Хелстрьом. Зави му се свят от движението на реката под него и растящия животински мирис и той протегна неуверено ръка към перилата.

Платформата изчезна в тесен, нисък тунел, осветен от жълтеникава луминисцентна тръба. Входа на тунела беше блокиран от масивна врата. В средата й бе монтирана метална дръжка, а над нея бяха изобразени няколко символа — един от тях наподобяваше стилизирано А, а другият приличаше на част от тяло на някакво обезглавено насекомо.

Вдигнал оръжието пред себе си, Джанвърт предпазливо натисна дръжката. Ръчката подаде и се завъртя с едва доловимо съпротивление. Джанвърт побутна вратата и в същия миг почувства слаб полъх във врата. От другата страна, тунелът продължаваше, значително по-широк и озарен в бледа розова светлина. Светлината бликаше от миниатюрни дискове, вградени в тавана. Тунелът постепенно се изкачваше нагоре.

Джанвърт затвори вратата зад себе си и завъртя дръжката — същата като онази от другата страна. После пое нагоре.

56

„Кошерен отдел за сигурност, доклад 7-А: относно Джанвърт. Има съобщение за забелязан работник, чието описание отговаря на описанието на Джанвърт, на ниво четиридесет и осем, в близост до турбинна станция шест. Съобщението беше проверено, макар че това би означавало, че беглецът е поел надолу, вместо нагоре. Работниците, забелязали въпросният беглец, в началото са го помислили за специалист-водач, тъй като е имал дълга коса и е бил въоръжен с парализатор. Макар белезите да съвпадат с тези на издирвания, все още изглежда малко вероятно да се е спуснал надолу, вместо незабавно да е потърсил пътя към повърхността“.