Кошерът на Хелстрьом

Измина известно време, преди Джанвърт да започне да осъзнава странното състояние, в което се намираше. В началото му се струваше, че личността му се е раздвоила, но и двете производни са му добре познати. Едната беше изучавала право, постъпила бе на работа в Агенцията, влюбила се бе в Кловис Кар и се беше захванала с работа, която унищожава човешкото в човека. Другата личност изглежда се беше пробудила за живот по време на обяда с Нилс Хелстрьом и дребничката, подобна на кукла жена на име Фанси. Та тази, втората личност, се държеше доста странно. Но именно тя си спомняше, че двамата с Хелстрьом посетиха някаква стая, където различни хора му зададоха куп въпроси. Другият — странният — Джанвърт си припомни, че се беше постарал да отговори на всички въпроси искрено и изчерпателно. Направил го бе съвсем доброволно, дори се бе постарал да си припомни и най-малките подробности.

Имаше още, не по-малко странни спомени — огромни, отворени отгоре контейнери в някаква просторна зала, в някои от тях нещо бълбукаше и се пенеше, и други просторни зали — притихнали помещения, в които съвсем малки деца се учеха да ходят по мекия като трамплин под. Припомни си възкиселия мирис в тези зали, но и усещането, че въздухът е необичайно чист. Сетне, внезапно, от тавана бе рукнала вода, мирисът бе изчезнал, за да бъде заменен от някаква друга, тежка и топла миризма, която и до сега не напускаше ноздрите му.

Първата личност, която смяташе по право за оригинален носител на паметта му, бе прекарала в дрямка дълги часове, но сега се беше пробудила. Помнеше и къде за първи път се бяха възстановили двете нива на спомени. Беше в някаква стая със сиви стени, вдлъбнатина с дупка в единия край, където да се облекчават естествените нужди, и рафтове покрай стената. Върху горния рафт бе поставена прозрачна гарафа и чаша за вода. Водата беше топла. Малко преди това на рафта беше оставена чиния с храна. Спомни си и плоското лице на голия мъж, който бе донесъл чинията — без да промълви нито дума. В стаята нямаше никакви прозорци, само вратата и вдлъбнатината на тоалетната. От време на време откъм отвора на тоалетната се чуваше шум от течаща вода. Нямаше никакви столове, можеше да седне единствено на пода, а и го бяха съблекли напълно. Нищо в тази стая не би могло да послужи за оръжие. Гарафата и чашата бяха от необичайно здрава пластмаса. Опита се да ги счупи, но безуспешно.

В спомените му постепенно изплуваха и други посетители — две по-възрастни от него жени, които успяха да го прегледат — доста обстойно — и без никакво затруднение, а после му инжектираха нещо в левия хълбок. Мястото на инжекцията лекичко го пареше. Но малко след инжекцията започна възстановяването на първоначалната личност. По приблизителна преценка, това бе станало преди около два часа. Не беше напълно сигурен — бяха му взели часовника.

„Трябва да избягам“ — помисли си той.

Втората, странната половина, която сега бе задремала, извика в мислите му спомени за гъсти тълпи от голи хора, изпълващи коридорите, по които го бяха довели дотук. Намираше се сред човешки мравуняк. Как ще избяга от него?

Вратата се отвори и в стаята влезе някаква относително млада жена. Миг преди да се затвори, Джанвърт забеляза отвън втора, доста по-възрастна и мускулеста жена, въоръжена с едно от онези мистериозни оръжия, които приличаха на раздвоени камшици. Влязлата по-млада жена имаше кичур от къси, черни косми в слабините, на цвят съвсем като късо подстриганата й, черна коса. В лявата си ръка държеше нещо, което наподобяваше най-обикновена лекарска слушалка.

Джанвърт подскочи, когато влезе, и се отдръпна с гръб към стената.

Жената го погледна удивено.

— Отпуснете се. Тук съм за да проверя как ви понася промяната. — Тя нагласи слушалката на шията си и вдигна мембраната.

Без да откъсва поглед от нея, Джанвърт напипа гърлото на гарафата, но го изпусна и водата заля пода.

— Вижте какво направихте — укори го жената и се наведе да вдигне гарафата, търкаляща се в локва вода.

В мига, когато се изправяше, подтикван от отчаяние Джанвърт замахна с ръка и я удари с острието на дланта си по шията. Жената се строполи и не помръдна.

Оставаше другата жена, която пазеше отвън. „Отпусни се и мисли“ — повтаряше си Джанвърт. От тавана на стаята струеше хладна зелена светлина, на която бледата кожа на лежащата в краката му жена бе придобила съвсем мъртвешки изглед. Той се наведе, опипа пулса и не го долови. Издърпа слушалката, постави си я и преслуша сърцето. Нищо. Беше я убил с един единствен, отчаян удар и от това положението му ставаше още по-опасно. Той се надигна трескаво, издърпа трупа встрани от вратата и се огледа за следи от кратката схватка. Гарафата продължаваше да се търкаля на пода, но Джанвърт се поколеба, преди да я вдигне. И това колебание го спаси.

Вратата се отвори за втори път и вътре надникна възрастната жена с любопитен израз на лицето.