Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

Салдо следеше думите му с нескрита тревога. Чувстваше се подтиснат, дори малко засрамен от доскорошната си надменност. Беше се подготвил да опонира на Хелстрьом за някои от решенията. А ето че идеята да бъде разположен наблюдател в Елекрогенерация, който ще разполага с необходимата власт да забави предстоящото включване, не само че отговаряше на изискванията, които Салдо възнамеряваше да постави, но и далеч ги надхвърляше.

— Няма ли да е по-добре, ако изпратиш някой с повече въображение и умения в Електрогенерация — предложи Салдо. — Например Ед…

— Ти си човекът, от когото се нуждая в Електрогенерация — прекъсна го Хелстрьом. — Ед е специалист с богат опит в работата Отвън. Обучен е да разсъждава като Външен, което ти не можеш. Освен това се владее чудесно и никога не надценява своите способности, нито пък ги подценява. С други думи, той е уравновесен. Именно от такива качества ще се нуждаем, ако искаме да оцелеем през следващите няколко часа. Вярвам, че ти също ще бъдеш в състояние да изпълниш заповедите ми — уверено и компетентно. Зная че можеш и ще го направиш. А сега, връщай се на своя пост.

Салдо изправи рамене и плъзна поглед по изнуреното лице на Хелстрьом.

— Нилс, наистина не знаех…

Хелстрьом го прекъсна с поомекнал глас:

— Ако съм бил строг с теб, отдай го на умората. Не забравяй и ти да се съобразяваш с този фактор. Можеш да се свързваш с мен чрез вътрешната комуникационна система без да напускаш поста си. Един истински водач трябва да обмисли всички възможни последствия, преди да премине към действие. АКо наистина си готов да поемеш водачеството, трябва да умееш да пестиш енергията на другите, не само своята. Постепенно ще се научиш на това и тогава времето, което ти е необходимо за вземане на правилно решение, ще започне прогресивно да се скъсява.

— Връщам се незабавно на поста — рече Салдо, извърна се и закрачи през стаята. Едва изминал няколко крачки и зад гърба му се надигнаха развълнувани гласове. Някой от наблюдателите попита на висок глас: „Кой е там най-главният?“ — В отговор се разнесе неясен брътвеж. „Един по един!“ — извика наблюдателят. „Кажете им, да не напускат позицията! Ако всички се разтичат насам-натам ще настъпи бъркотия. Ще поемем издирването от тук.“

Наблюдателят, млада жена, наскоро преминала подготовка за бъдещ водач, извърна уплашеното си лице от екрана, надигна се от креслото и присви очи в мрака, за да открие Хелстрьом.

— Един от пленниците е избягал вътре в Кошера!

След миг Хелстрьом вече се беше привел до нея. Салдо спря нерешително на вратата.

— Кой точно? — попита Хелстрьом.

— Онзи, на име Джанвърт. Да изпратя ли работници…

— Не.

Салдо реши да се намеси от вратата.

— Нилс, необходимо ли е…

— Заминавай на своя пост! — извика Хелстрьом без да откъсва поглед от монитора. На екрана се появи изплашен работник-пазач, със знака на търтейното на раменете си.

— Кое ниво? — попита го Хелстрьом.

— Четиридесет и второ — отвърна работникът от екрана. — Въоръжен е с парализатор. Не мога да разбера как е успял… уби двама работници, онези които пристигнаха по твоя заповед за да… за да…

— Зная — кимна Хелстрьом. Това бяха специалистите, на които бе поръчал да възстановят съзнанието на Джанвърт, за да могат да го използват като посредник. Станало е нещо непредвидено и Джанвърт е избягал. Хелстрьом се изправи и огледа специалистите в гнездото. — Да събудят всички смени. Джанвърт е белязан с нашите хормони. Нито един работник в момента не може да го отличи от своите. Би могъл да отиде където си иска без да привлече нечие внимание. Но проблемът има две страни. Трябва да го заловим, но и не бива да сеем повече тревога из Кошера. Обяснете това на преследвачите. Изпратете хората от другата смяна да издирват Джанвърт въз основа на външното му описание. Във всяка група по издирване поне един работник трябва да е въоръжен с пистолет. Не желая вътре в Кошера да се използват парализатори, още повече в този момент.

— Значи, искаш го мъртъв и готов за резервоара — каза един от работниците зад Хелстрьом.

— Не, в никакъв случай!

— Но ти каза…

— По един пистолет на група — повтори Хелстрьом. — Ако няма друг начин да го спрете, ще стреляте в краката. Искам го жив. Разбрахте ли ме? Този Външен ни трябва жив.

55

„Из Кошерния наръчник: Един живот взема друг живот в името на живота, но нито един работник не бива да се завърта в този постоянен цикъл на регенерация, без да го налага оцеляването на нашия вид. Само видът е свързан с безсмъртието, чието значение за вида е съвсем различно от значението за отделната, смъртна клетка.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза