Кошерът на Хелстрьом

Джанвърт се хвърли право към нея, сграбчи я за косата, дръпна я вътре в стаята и заби коляно в гърдите й. Жената изпъшка болезнено и изпусна оръжието. Джанвърт я пусна, замахна и я покоси със саблен удар — също както първата — обърна се и блъсна вратата.

Беше се справил и с двете, имаше и оръжие. Той разгледа странния, подобен на камшик предмет. Излят бе от черна пластмаса, материал подобен на този, от който бяха направени гарафата и чашата. На дължина бе близо метър, в единия край имаше дръжка с удобни вдлъбнатини за пръстите. В основата на дръжката бе монтиран кръгъл циферблат с деления, а на мястото на показалеца беше вграден жълтеникав лост.

Джанвърт насочи оръжието към жената, която беше повалил току що на пода и натисна лоста. От раздвоения край се разнесе бап-хъммммм и той отпусна дръжката. Бръмченето утихна. Тялото на жената бе потръпнало конвулсивно при задействането на оръжието. Кожата на страната, обърната към него, придоби тъмно-виолетов цвят. Той се наведе и опипа пулса. Не долови нищо. И двете жени бяха мъртви. Отстъпи назад и погледна към вратата. Отваряше се навътре, знаеше го от опит, някъде по средата й бе разположен механизъм, подобен на дръжка, който обаче не се бе поддал на опитите му малко по-рано. Внезапно се изплаши, че в паниката си одеве се е заключил отвътре. Подтикван от нарастващото отчаяние Джанвърт изтича при вратата и я дръпна. Вратата се открехна с едва чуто изщракване и миг преди да я притвори, той мярна тълпите от крачещи навън хора.

— Трябва да помисля — произнесе гласно той.

Разберат ли, че е избягал, ще предположат, съвсем естествено, че се е насочил към повърхността. Дали имаше и други пътища, които да водят навън? Какво бе разположено на етажите под него? Уверен бе, че има поне още едно, по-дълбоко ниво. По пътя насам минаха покрай открит двоен асансьор, чийто кабини се плъзгаха постоянно в две противоположни посоки. В ръцете си държеше едно от техните оръжия и вече знаеше как да убива с него. Издирването щеше да започне съвсем скоро. Ще претърсят стая по стая целия тунел — поне от човешки ресурси, по всичко изглежда, не изпитваха недостиг.

Ще поема надолу.

Нямаше никаква представа на каква дълбочина под повърхността се намира. Слязоха до тук с асансьор, Джанвърт не бе успял да преброи етажите, по-точно пропускът бе на другата, втората личност.

Нямаше съмнение, че са му пробутали нещо с храната, за да го усмирят. И появата на втората личност също е дело на Хелстрьом. Може би дори в това се крие тайната на Проект 40. Нищо чудно в документите, които откриха в библиотеката да става дума за някакъв химически препарат, с чиято помощ се манипулират хора.

Едно е сигурно — преследвачите няма да предполагат, че е поел надолу. Ако въобще има някакъв начин да се измъкне от този човешки мравуняк, може да го открие само като действа изненадващо.

„Старай се да бъдеш непредвидим“ — припомни си Джанвърт.

Все още не чувстваше пълна власт над себе си, но знаеше, че не бива да се бави повече. Стисна оръжието в дясната ръка, открехна повторно вратата и надзърна отвън. Движението в тунела изглеждаше поразредено, няколко съвсем голи мъже и жени минаха мълчаливо близо до него, без да му обърнат каквото и да било внимание. Движеха се в колона — Джанвърт преброи девет човека. Малко по-дълга колона пресичаше отсрещния край на тунела в противоположната посока. От тях също никой не погледна към него.

ДЖанвърт направи няколко бързи крачки и се прилепи на опашката на колоната, която крачеше наляво. Отдели се при асансьора, изчака кабината отгоре и скочи вътре, заедно с някакъв слаб мъж с безизразно лице. Двамата застанаха с лице към изхода и се понесоха надолу без да разменят нито дума.

Миризмата, с която бяха пропити тунелите, все повече отвращаваше Джанвърт и той почувства, че тревогата му нараства. Мъжът до него по всичко изглежда не я долавяше. Дишаше съвсем спокойно, докато Джанвърт с мъка подтискаше гаденето си. „По-добре да не мисля за това“ — повтаряше си той. Колкото и странно да беше, съседът му изглежда не изпитваше никакъв интерес към Джанвърт. Всички косми по лицето и тялото му бяха грижливо избръснати, или премахнати по някакъв начин. Голата му глава лъщеше на изкуствената светлина.