Кошерът на Хелстрьом

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Нашата родна планета, Земята, открай време е арена за постоянно съперничество, в което оцеляват само най-приспособените и находчивите. Само един единствен свидетел е просъществувал на този изпитателен полигон, още от времето, когато могъщите динозаври са изчеднали завинаги. Именно този свидетел ще бъде нашият пътеводен знак в търсене пътя към човешкото оцеляване. Свидетелят, когото имам пред вид, са насекомите които са изпреварили с близо триста милиона години появата на човека и без никакво съмнение ще го надживеят. Насекомите са преобладаващият животински вид на нашата планета и великолепно използват своето царство. С всяко ново поколение се появяват и нови експериментални екземпляри, както по форма, така и по функция, разкривайки нови хоризонти пред еволюцията на този вид. Но каквото и да постигне този свидетел, ще го постигнем и ние, обитателите на Кошера, защото го следваме неотстъпно.“

Стария Харви нареди на хората си да излязат на повърхността в северния край на Кошера. Безшумно се издигна нагоре покрита с тревисти чимове платформа, бетонната стена се дръпна встрани и бойната група потъна в нощта. Облечени бяха в леки черни екипи, но никой не обърна внимание на нощния хлад. Всеки от членовете на групата бе въоръжен с парализатор и носеше маска за нощно виждане, снабдена с мощен инфрачервен излъчвател (произведени в Кошера). ПРиличаха на отряд водолази, а парализаторите напомняха копия с разклонени накрайници.

Проходът зад тях се затвори веднага щом го напуснаха, прикривайки всякакви следи от мястото на излаза.

Разпръснаха се в полето и поеха на север.

Стария Харви бе избрал двадесет и трима специалисти — в преобладаващото си мнозинство агресивни мъжкари — и се беше погрижил женският състав на групата да бъде активизиран с подходяща доза хормони, преди да се заеме с подробния инструктаж.

Всички желаеха жената Отвън да бъде заловена жива. Нилс се нуждаеше от информацията, която би могла да им предостави. Най-вероятно жената се криеше долу сред стадото. Щяха да разгонят кравите със слаби заряди от парализаторите, но без да ги убиват. Не бяха излезли на нощно помитане, а издирваха човек. Съдбата на жената беше предопределена, щеше да се отправи към резервоарите, но не преди да им съобщи онова, което знаеше.

От доста време Стария Харви не беше участвал в подобен лов и той почувства как вълнението раздвижва кръвта в жилите му. Все още имаше живот в стария работник!

Той даде сигнал на Салдо да поеме командването на левия фланг, а сам се отправи на десния. Нощният въздух дразнеше ноздрите му с безчислени аромати. Миришеше на крави, на прах сред високата трева, на влажна земя, на насекоми и дръвчета. Ала сред тези мириси нямаше и най-малка следа, която да показва, че жената се спотайва някъде пред тях. Ако беше там, досега да са я забелязали с приборите за нощно виждане.

Салдо вече бе заел позицията си и Стария Харви въздъхна облекчено. Макар и още неопитен, младият мъж несъмнено притежаваше забележителни способности. Онова, което се споменаваше за него в докладите, радваше Хелстрьом и Стария Харви. Салдо бе сред шепата избрани, които някой ден щяха да поемат работата на Хелстрьом. Принадлежеше към новото поколение, отличаващо се с дребен ръст, стаена енергичност, мургава кожа и стройно тяло и умение да се отстоява собственото мнение. Някой ден Салдо несъмнено щеше да заеме висок пост в Кошера или дори да даде началото на нов кошер.