Кошерът на Хелстрьом

Той се надигна, нагласи нощната маска и каза:

— Завържете я и я отнесете в Кошера. Внимавайте да не избяга. Двама от вас да отидат за фургона. Докарайте го вътре, където ще го разглобим. Заличете всички следи. Не бива да остане нито един знак, че мъжът и жената са пребивавали в околностите. Погрижете се за това.

Произнасяше заповедите ясно и отчетливо, както го бе учил Стария Харви, ала същевременно усещаше надигащото се в него отчаяние. Тежестта на водачеството се бе стоварила толкова неочаквано върху него. Осъзнаваше дълбоко в себе си, че Стария Харви го бе посочил за свой заместник само за да го подложи на изпитание. един многообещаващ млад работник имаше нужда от подобен опит. Но от друга страна, Салдо бе напълно уверен в своите способности. Той беше специалист от кошерните сили за сигурност. Вярваше в себе си. Въпреки младостта си чувстваше, че е в състояние да се справи с предизвикателството, сякаш волята на целия Кошер се бе съсредоточила в него. Харви вече бе надживял времето си и плати за това с живота си. Нилс вероятно бе получил вестта за кончината му, която щеше да предизвика известно объркване, но за момента Салдо трябваше сам да взима решенията. Освободеното място бе предназначено за него.

— Тези от вас, които останаха свободни, — продължи той, — да огледат околността. Не познавам способностите ви така добре, както ги познаваше Стария Харви, но вие би трябвало да знаете за какво ви бива. Разпределете се според уменията си. Ще се върнете в Кошера едва след като изпълните задачата. Аз ще остана до края за да контролирам работата.

Той изключи фенерчето, което бе взел от жената и го прибра в джоба. Няколко работници вече я бяха завързали и се готвеха да я отнесат в Кошера. Салдо почувства съжаление при мисълта, че едва ли ще я види отново. Не изпитваше никакво желание да присъства на разпита. Внезапно се ядоса на глупостта на Външните. Каквото и да чакаше тази жена, заслужаваше си го!

Салдо огледа членовете на групата. Всички се бяха захванали да изпълняват нарежданията му, но зад привидната им увереност Салдо долавяше несигурност. Всички осъзнаваха, че е млад и неопитен. Подчиняваха му се по навик. Ала в действителност се подчиняваха на Стария Харви. Но тъкмо Харви бе допуснал фаталната грешка. Салдо си обеща никога да не повтаря тази грешка.

— Снишете се и огледайте внимателно района — рече им той. — Две от нощните маски бяха раздробени от куршуми. Трябва да съберете всички парченца. Действайте.

Салдо закрачи през високата трева към мястото, където хората му подготвяха фургона, за да го откарат в Кошера. Значи насам се бе отправила жената, когато я изгубиха от погледите си. Странно, че женските Отвън се скитат свободно дори в периода, когато са плодовити и би трябвало да спрат избора си на най-добрия самец. Всъщност, те по нищо не приличаха на майката-първосъздателка. Бяха само едни диви, плодовити женски. Ще мине време и когато създадат още кошери, тези подивели екземпляри ще бъдат изловени и използвани за разплод, или пък ще бъдат хормонално неутрализирани, за да се превърнат в работници.

Част от кравите, побягнали по време на схватката, пристъпваха предпазливо към стадото, подтиквани без съмнение от любопитство. Скупчени в равнината, те оглеждаха с безпокойство щъкащите наоколо членове на групата. Едва ли щяха да са заплаха за сигурността на хората му, макар мирисът на кръв да ги беше подплашил. Без да изпуска дръжките на парализатора, Салдо се придвижи за да застане между стадото и своите войници. Така поне можеше да предприеме необходимите действия в случай, че възникне нещо непредвидено. Ако кравите решат да нападнат, ще ги покоси само с едно движение на парализатора.

Докато крачеше из високата трева, Салдо вдигна поглед към светлините на далечния град, чието сияние се отразяваше в ниските облаци. Едва ли от такова разстояние някой е чул стрелбата. Жителите на града отдавна бяха привикнали да не проявяват излишно любопитство към живота в Стражевата долина. Кошерът разполагаше със сигурен буфер в градчето, в лицето на помощник-окръжния шериф Линкълн Крафт. Линкълн бе роден и израснал в Кошера и се считаше за едно от най-удачните им подставени лица. От време на време Кошерът изпращаше и други подготвени за целта наблюдатели в градчето. Във Външния свят разполагаха и с неколцина важни клечки.Салдо се бе срещал с двама от тях по време на посещението им в Кошера — единият бе сенатор, а другият — съдя. Изпълняваха рисковани задачи, но някой ден щяха да потрябват.

Салдо почувства задоволство от бързината, с която работеха хората му. Подуши внимателно нощния въздух и долови мириса на барутен дим. Само един възпитаник на Кошера би могъл да долови слабата характерна миризма сред безбройните нощни аромати.