Кошерът на Хелстрьом

— Хелстрьом, — зае се да обяснява той, — е малко побъркан на тема екология. Предполагам всички разбирате добре, колко чувствителна може да е подобна тема от политическа гледна точка. Не бива да забравяме и факта, че той се ползва с доверието на неколцина изтъкнати политици, в качеството си на научен консултант. Бих могъл да назова името на един сенатор и поне трима конгресмени. Ако изберем фронталната атака срещу Хелстрьом, няма съмнение, че ще бъдем подложени на огромен натиск.

— Екология, значи — промърмори Дипиъкс, опитвайки се да върне Меривейл към главната тема.

— Да, екология! — Меривейл произнесе по такъв начин тази дума, сякаш искаше да я римува със содомия. — Този човек разполага с огромни финансови средства и затова също предстои да поговорим.

— Да се върнем към долината — подхвърли нетърпеливо Дипиъкс.

— Да, да, разбира се — съгласи се Меривейл. — Всички видяхте картата. Тази малка долина е била притежание на Хелстрьомови още от времето на неговата баба. Трьова Хелстрьом, пионерка, вдовица и така нататък.

Джанвърт потърка уморено очи. От оскъдното описание на Меривейл вече си представяше Трьова Хелстрьом като слабичка, съсухрена жена, даваща смел отпор на бясно атакуващите я индианци от каросерията на своя пламтящ фургон, докато зад нея синовете й търчаха с кофи с вода. Мда, Меривейл наистина беше непредсказуем в умението си да убеждава.

— Ето картата, за която говорех — Меривейл измъкна някакъв лист от документите на бюрото пред него. — Това е в югоизточен Орегон. — Той почука по картата с пръст. — „Стражевата долина“. Най-близкото селище е Фостървил — малко, затънтено градче, със странно име.

„Защо пък да е странно?“ — зачуди се Кар. Тя погледна скришом към Джанвърт, но той разглеждаше дланта на дясната си ръка, сякаш току що бе открил нещо необичайно там.

— Всички снимки ли правят в долината? — запита Дипиъкс.

— О, не! — разтвори ръце Меривейл. — Божичко, Карлос. Не прочете ли приложенията от „Р“ до „У“?

— В моята папка нямаше подобни приложения — отряза Дипиъкс.

— Дявол да го вземе! — възкликна Меривейл. — Понякога се питам, дали можем да свършим поне една свястна работа в това учреждение. Добре тогава. Ще ви дам моите. Накратко, Хелстрьом и неговият филмов екип са обиколили почти целия свят: Кения, Бразилия, югоизточна Азия, Индия — всичко е описано подробно тук. — Той отново почука по папката. — Ще имате възможност да се запознаете с документите малко по-късно.

— А този Проект 40? — запита Дипиъкс.

— Точно това ни привлече вниманието — обясни Меривейл. — Изкопирахме откритите случайно документи, след което ги върнахме там, където се бяхме натъкнали на тях. Не след дълго помощникът на Хелстрьом се появи за да потърси изгубеното, откри документите, прибра ги и си тръгна. В онзи момент никой не оценяваше значението на това откритие. Действало се е рутинно. Нашият човек в библиотеката е проявил необходимата доза любопитство, нищо повече, ала когато документите попаднали в началството, това любопитство достигнало крайни размери. За съжаление, нямахме възможност да проследим споменатото лице. По всичко изглежда, че е бил задържан в чифлика. Все пак, склонни сме да вярваме, че Хелстрьом не подозира за нашия интерес към неговия малък проект.

— Това предположение обаче, остава само в сферата на желаемото — подхвърли Дипиъкс.

Джанвърт кимна одобрително. Защо Агенцията си пъхаше носа в работите на Хелстрьом? От прекомерна подозрителност? Или по-скоро, откритието на Хелстрьом представляваше заплаха за някоя от финансовите групировки, които подкрепяха Агенцията? Човек никога не можеше да е сигурен в тази работа.

— Май съм го чувала този Хелстрьом и друг път — намеси се Кар. — Не беше ли той ентомолога, който започна войната срещу ДДТ, когато…

— Точно той! — прекъсна я Меривейл. — Чиста проба фанатик. Сега, Карлос, разгледай внимателно скицата на чифлика.

Толкова по въпрос, помисли си Кар. Тя сви крака на креслото, погледна открито към Джанвърт, а той й отвърна с усмивка. „Значи наистина си е играел с Меривейл — помисли си тя, а сега смята, че и аз съм влязла в играта“.

Меривейл разгърна скицата на бюрото и посочи отделните обекти с тънките си, дълги пръсти.

— Хамбарът… ето тук… допълнителните постройки… къщата. Имаме всички основания да вярваме, че студиото е разположено в хамбара. Обърнете внимание на странната бетонна постройка в близост до вратата в оградата. Не успяхме да определим предназначението й. Това ще бъде една от задачите ви.

— Значи не можем да нахълтаме вътре, не можем дори да се доближим — произнесе Дипиъкс. Той погледна навъсено картата. — Ами тази млада жена, която се опитала да избяга…

— Да, това е станало на 20 март — рече Меривейл. — Портър я видял да излиза от хамбара. Побягнала към външната врата, където я пресрещнали двама мъже, които изглежда дебнели зад оградата. Не е съвсем ясно откъде точно са се появили. Хванали я и я върнали обратно в хамбара-студио.