Кошерът на Хелстрьом

— Портър отбелязва в доклада си, че мъжете не носели никакви дрехи — продължи Дипиъкс. — Ако изпратим съобщение в полицията, описващо подробно инцидента…

— И ще трябва да обясняваме какво сме търсели там, защо сме изпратили наш човек, да държи под наблюдение чифлика на Хелстрьом и всичко това в атмосферата на новата етика и морал, които сега се просмукват в обществото.

„Проклет лицемер! — помисли си Кар. Ти по-добре от всички знаеш, че Агенцията винаги се е възползвала от секса за постигане на своите цели.“

Джанвърт вдигна глава и произнесе:

— Меривейл, криеш нещо от нас във връзка със случая. Искам да знам какво е. Разполагаме с доклада на Портър, но къде е самият той? На лице ли е? — той се облегна назад. — Достатъчно е да отговориш с „да“, или „не“.

„Това е опасна тактика, Еди“ — помисли си Кар. Тя впи поглед в Меривейл, опитвайки се да прецени доколко ще бъде искрен в отговора си.

— Да си призная, хич не ми харесва тона ти, Дребосък — отвърна Меривейл.

Облегнат назад, Дипиъкс прикри очите си с ръка.

— И на мен хич не ми харесва тази тайнственост — рече Джанвърт. — Искаме да знаем всичко, което не е написано в доклада.

Дипиъкс свали ръката си и кимна. Да, наистина имаше много мъгляви обстоятелства в този случай…

— Нетърпението никога не е било сред достойнствата на добрия агент — заговори Меривейл. — Все пак, склонен съм да разбера вашето прекомерно любопитство и да ви обясня, защо точно в този случай сме се въздържали от спазване на всички правила. Имахме специални указания от Перюджи. С други думи, въпросът не е само в този Проект 40, но в многобройните факти, които недвусмислено сочат, че филмовата активност на Хелстрьом е всъщност (той повтори още веднъж последната дума, за да я подчертае) — всъщност само едно прикритие, за операция от чисто политически характер.

„Дрън-дрън!“ — помисли си Джанвърт.

— И доколко сериозна е тази операция? — поинтересува се Кар.

— Преценете: Хелстрьом често се навърта около ядрения полигон в Невада. Освен това се занимава с ентомологични изследвания. Филмите му се предлагат под прикритието на документални продукции. Разполага с атомни материали за тези негови така наречени изследвания и…

— Защо „така наречени“? — прекъсна го Джанвърт. — Нима е изключено той наистина да се занимава с…

— Изключено! — отсече Меривейл. — Вижте, всичко го пише ясно в доклада. Обърнете внимание на заключението, че Меривейл и хората му са заинтересувани от възможността за сформиране на нов тип комунално общество. Това е крайно заинтригуващо. Във всеки случай той и хората му водят подобен начин на живот където и да отидат — винаги изолирани, затворени — да не забравяме интереса им към новооткритите африкански народности, многобройните посещения на ядрения полигон в Невада, човъркането на болезнени проблеми свързани с екологията…

— Да не е комунист? — прекъсна го Кар.

— А… хм… възможно.

— Къде е Портър? — запита Джанвърт.

— Това… хм… — Меривейл сбърчи брадичката си. — Тази тема е деликатна. Надявам се, разбирате моето положение и…

— Не го разбирам — отряза го Джанвърт. — Какво е станало с Портър?

— Точно това се надяваме да разбере Карлос.

Дипиъкс хвърли многозначителен поглед на Джанвърт, после се обърна към Меривейл, вторачил замислен поглед в картата на бюрото.

— Значи Портър е изчезнал? — запита Дипиъкс.

— Някъде в района около чифлика — рече Меривейл. Той вдигна глава, сякаш едва сега бе забелязал присъствието на Дипиъкс. — Така предполагаме.

4

„Из коментарите на майката-първосъздателка, Трьова Хелстрьом: Наличието на заплаха винаги е полезно за видовете. Заплахата стимулира нагона и спомага за изостряне на сетивата. Ала твърде голяма доза заплаха може да има подтискащ ефект. Следователно, една от задачите на кошерното ръководство е да следи за нивото на стимулиращата заплаха.“

Когато слънцето се спусна ниско над Стражевата долина, Дипиъкс побърза да намери подходящо прикритие. Макар и привечер, слънчевите лъчи падаха под такъв ъгъл, че осветяваха чифлика, разкривайки нови, незабележими досега подробности — огражденията, пътя по отсрещния хълм, износените дъски по западната стена на хамбара.

Все още нямаше никаква следа от човешка дейност извън сградите, нито пък сигурен признак, че съществува подобна активност вътре в тях. Приглушеното, дразнещо бръмчене продължаваше да се носи от хамбара и Дипиъкс се отказа, напълно изтощен, от догадките си за неговия характер. Едно от предположенията му беше, че причината е в някоя мощна климатична инсталация, ала нищо чудно това да беше само подсъзнателно желание да се поразхлади след горещия следобед, прекаран в тревата.

„Това, от което се нуждая сега — мислеше си той — е една ледена бира“.