Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

— Слушах разговора ви с Фанси.

— Чу ли какво каза за Перюджи?

— Да.

— Още ли смяташ, че сме допуснали грешка, като сме й позволили да напусне Кошера?

— Ами… — Салдо сви рамене.

— Чрез нея е говорил Кошерът, каквото и да си мислим — натърти Хелстрьом. — Целият Кошер може да реагира като един организъм, щом е в състояние да изявява волята си чрез някой от нас. Запомни го.

— Щом го казваш — рече Салдо. Но не звучеше много убеден.

— Казвам го. А, докато разпитваш Фанси, искам да си внимателен с нея.

— Да съм внимателен ли? Та тя изложи на опасност…

— Нищо не е изложила! Тя ни показа спасителната вратичка. И ти ще бъдеш внимателен с нея. А също и с останалите женски — тя ще ти каже имената им.

— Добре, Нилс. — Салдо не виждаше никаква логика в тези заповеди, но не можеше да не се подчини на първия мъжкар.

Хелстрьом стана, заобиколи бюрото и закрачи бавно към вратата.

— Ако ми потрябваш, ще те намеря ли в клетката? — извика подире му Салдо.

— Да. Да ме повикат веднага щом Перюджи се покаже.

43

„Мъдрост на Харл: Трябва да внимаваш, каква позиция ще заемеш срещу вселената, защото може да се погубиш.“

Но вместо да се отправи към клетката, Хелстрьом свърна наляво по главната галерия, сетне още веднъж наляво и надолу по страничната рампа, където изчака, докато забеляза празно място в открития асансьор. Когато наближиха петдесет и първо ниво, Хелстрьом скочи чевръсто навън и отново пое по главната галерия, която на това ниво беше далеч по-тиха и спокойна. Работниците, които срещаше, крачеха безшумно, изпълнени с достойнство и увереност в силите си.

Хелстрьом внимателно си запробива път през тях и едва, когато наближи входа на лабораторията, където се разработваше Проект 40, се замисли за онова, което възнамеряваше да съобщи на специалистите.

Външните смятат, че откритието ви се отнася за обработка на метали от типа на стоманата. Стигнали са до това заключение след като са проучили внимателно страници 17–41 на доклад ТРЗ-88а. Очевидно са запознати с проблемите с топлоотделянето, въпреки че са имали възможност да се запознаят с малка част от разработките.

Това ще е съвсем достатъчно. Кратко, за да не изчерпа търпението на специалистите от групата и същевременно достатъчно съдържателно, за да ги снабди с необходимата информация, плюс неговите наблюдения.

Веднага щом влезе в лабораторията, Хелстрьом спря, за да изчака някой подходящ момент, в който да напомни за присъствието си. Никой нямаше право да прекъсва работата, освен ако въпросът, по който идваше, не търпеше отлагане. Всички познаваха добре раздразнителния нрав на специалистите.

Макар отдавна да беше привикнал със странното поведение на физическите изследователи, Хелстрьом нерядко се питаше, каква реакция би предизвикала внезапната им поява сред дивото Отвън.

Двайсетима от тях работеха около масивно тръбообразно устройство, монтирано в центъра на ярко осветената лаборатория и всеки един от изследователите беше следван неотлъчно от мускулест симбиот. Специалистите по физични проблеми бяха изключително ценни за развитието на Кошера, но беше невероятно трудно както да се сдобият с тях, така и да ги отгледат и възпитат. Огромните по размери глави, налагаха раждането да става задължително чрез цезарово сечение. Нито една женска не беше успяла да роди повече от трима подобни специалисти, всички следващи опити завършваха със спонтанни аборти още в първите месеци на бременността. Често срещано явление беше и смъртта на родилката при раждане, но Кошерът бе готов да понесе подобни загуби. Безброй пъти специалистите бяха доказвали ползата си и вероятно благодарение на тях са били преустановени масовите тайни миграции, характерни за епохата на първите колонисти. Изследователите от тази група бяха най-грижливо пазената от всякакви посегателства на Външни тайна на Кошера. Не по-малко секретни бяха и разработките им, като например изобретяването на парализатора, чийто далечен потомък се явяваше и самият Проект 40. На тях дължаха цяло поколение свръхсложни електронни прибори, характеризиращи се с ефективно действие, мощност и безотказност в работата. Дори пречистването на хранителните съставки, с цел да бъдат отстранени всякакви възможни дразнители за химически неутрализираните работници, се осъществяваше по тяхна идея.

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза