Кошерът на Хелстрьом

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Преобладаващата част от хората, които живеят Отвън, вярват че е невъзможно да се противопоставят по какъвто и да било начин на природата. За нас по-важно е да свикнем с мисълта, че трябва да открием своето място сред обкръжаващата ни среда, да се адаптираме и да посрещаме с готовност всякакви предстоящи неминуеми промени. Особено поучителен е начинът, по който дивите Външни воюват с насекомите. Противопоставяйки се на един природен закон, дивите подсъзнателно подсилват защитните сили на онези, срещу които се изправят. Отровите на Външните убиват мигновено голяма част от насекомите. Но малкото, които оцеляват, ще усъвършенстват своя имунитет до степен да понасят каквото и да било количество от отровата, без нежелани ефекти. Завръщайки се в утробата на земята, оцелелите ще предават своя имунитет на новите поколения, наброяващи милиарди.“

„Колко изряден, чист и ефикасен изглежда Кошерът след всяко завръщане отвън“ — помисли си Фанси. Тя неволно се любуваше на начина, по който събратята й изпълняваха възложените им задачи — тихо, без излишен шум, с целенасоченост и познаване естеството на работата. Долавяше тази увереност дори в охраната, която я придружаваше по пътя към долните галерии. Всъщност, Фанси не гледаше на хората от охраната, като на свои врагове. Те бяха нейни братя. Приятно беше да се излиза от време на време от Кошера, но още по-приятно се чувстваше, когато се завръщаше. При това изпълнена с убеждението, че ще добави нещо полезно в генетичния резерв на Кошера, след снощния лов. Кошерът успокояваше духа и мислите й със самото си присъствие наоколо.

Външните също бяха много забавни, особено мъжките екземпляри. За своите петдесет и осем години Фанси бе родила в Кошера девет деца от Външни бащи. Това несъмнено бе един огромен принос за генетичния басейн. Фанси разбираше от генетика точно толкова добре, колкото и от насекоми. Тя беше специалист. Любими образци за изследване й бяха Външните мъжки екземпляри и мравките.

Понякога, докато наблюдаваше някоя колония от мравки, Фанси изпитваше желание да заживее сред тях, дори да стане тяхна царица. Това вероятно би изисквало известен период на химична аклиматизация, преди поданиците й да я приемат напълно. В мечтите си, тя си представяше охраната, която сега я отвеждаше в дълбините на Кошера, като нейно собствена почетна гвардия. А тя е самата царица на пчелите. Най-странното обаче беше, че мравките наистина я приемаха добре. И не само те — комарите, както и много други насекоми не се притесняваха от близкото присъствие на Фанси. След като го забеляза, за нея бе още по-лесно да си представя Кошера като нейно собствено царство.

Фанси беше така дълбоко завладяна от мечтите си, че когато охраната я въведе в клетката на Хелстрьом, тя го погледна с царствено величие и въобще не забеляза колко разтревожен изглеждаше.

Хелстрьом вдигна поглед към нея. Фанси все още носеше коженото палто, което бе взела от склада и изглеждаше страшно горда от себе си. Той кимна на охраната да ги остави сами. Работниците отстъпиха назад, но продължиха да се оглеждат внимателно. Салдо им беше дал съвсем точни разпореждания, а всички знаеха, че той държеше да му се подчиняват безпрекословно.

— Ето те и теб, Фанси — поде Хелстрьом с уморен глас.

Фанси приседна усмихнато на крайчеца на близкото бюро.

Хелстрьом дръпна едно кресло и се отпусна с благодарност в него.

— Фанси, ще бъдеш ли така добра, да ми обясниш, какво според теб означаваше снощното ти бягство?

— Исках само да прекарам една нощ в кръстосване с твоя опасен мистър Перюджи — рече тя. — Според мен, той не е по-опасен от всички останали Външни мъже, с които съм се срещала някога.

— Взела си някои неща от склада — каза Хелстрьом. — Да чуя за това.

— Само палтото и една ампула с мъжки полови хормони — рече тя. — Използвах я, за да го стимулирам.

— И той как реагира?

— Както обикновено.

— И друг път ли си го правила?

— Доста пъти — каза тя. Хелстрьом се държеше толкова странно.