Кошерът на Хелстрьом

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Съществува още един аспект, в светлината на който не бива да допускаме сляпото придържане към взетия от насекомите модел за оцеляване. Някои учени окачествяват насекомото като подвижна храносмилателна система. И това определение не е лишено от смисъл. За да поддържа своя метаболизъм, насекомото ежедневно поглъща храна, стократно надвишаваща собственото му тегло — което, за нас би означавало да изяждаме по една крава на ден, или цяло стадо за месец. Не само това — с нарастване на популацията, насекомите прогресивно увеличават и нуждата си от храна. За онези, които са имали възможността да се уверят лично в неимоверните хранителни способности на насекомите, крайният резултат изглежда лесно предвидим. Ако им бъде осигурена възможността да се развиват с подобни темпове, не след дълго насекомите ще опустошат всички хранителни запаси на Земята. И тук поуката за нас е съвсем ясна. Откакто свят светува, човечеството е деляло своята доста оскъдна трапеза с този опасен конкурент. За разлика от дивите Външни, ние не само, че не бива да позволяваме на насекомите — наши учители в живота — да изядат онова, което ни е необходимо за да оцелеем, но и не трябва на свой ред да изпадаме в подобна необуздана консумация. Растежният цикъл на нашата планета не може да бъда спрян. В силите както на човека, така и на насекомите е да унищожат за седмица онова, което би могло да храни милиони в продължение на цяла година.“

Свалихме всички отпечатъци и ги изпратихме за незабавна експертиза в Портленд — докладва Джанвърт по лазерния предавател. — Според първите резултати някои от отпечатъците съвпадат с тези на дамата, които открихме в твоята стая. Нашите момчета спипаха ли я вече?

— Измъкнала им се е — изръмжа Перюджи.

Седеше до прозореца, облечен в лек халат и мижеше срещу огряната в утринна светлина планина отсреща. Невероятно трудно беше да се съсредоточи върху всичко, което ставаше около него. Гърдите го боляха нетърпимо и всяко движение намаляваше резервите му от енергия, та той вече се питаше докога ще му стигнат силите.

— Какво е станало? — запита тревожно Джанвърт. — Нашите ли са сбъркали?

— Не. Трябваше да ги отпратя към кафето. Видяхме я да излиза и в същия миг до нея спря кола с трима мъже и я откара.

— Насила?

— Не може да се каже. Фанси просто седна при тях и те потеглиха. Не бяхме подготвени за подобно развитие. А и вторият камион, който трябваше да препречи пътя на евентуални преследвачи, още не беше се върнал. Сампсън пръв изтича навън, но вече беше твърде късно.

— Върнали са я в чифлика, предполагам?

— Сигурно — потвърди Перюджи.

— Запомнихте ли номера?

— Колата беше твърде далеч, пък и какво значение би имало.

— Значи, сама е тръгнала с тях?

— Така можеше да се прецени отстрани. Сампсън твърдеше, че изглеждала натъжена, но не се съпротивлявала.

— Вероятно е била натъжена, че няма да може да се върне при теб, за да си поиграете още малко.

— Затваряй си устата! — кресна Перюджи и притисна челото си с ръка. Мозъкът му беше блокирал и буквално отказваше да му служи. Имаше толкова важни подробности, които непрестанно се изплъзваха от вниманието му. Нуждаеше се от студен душ, който да прогони мъглата в мислите му и да го подготви за срещата в чифлика.

— Поразрових се малко из досиетата — съобщи Джанвърт. — Тази Фанси отговаря по описание на Фанси Калотерми — един от заместниците в управата на компанията на Хелстрьом.

— Зная, зная — въздъхна Портър.

— Добре ли си? — попита го Джанвърт. — Гласът ти звучи някак странно. Да не би от инжекцията…

— Нищо ми няма!