Кошерът на Хелстрьом

— Поне доколкото си спомням.

— Добре си си прекарал. — Дори от такова разстояние в думите на Джанвърт се долавяше цинична насмешка.

— Затваряй си устата — изръмжа Перюджи. — Още в началото тя ми инжектира нещо — афродизиак или кой знае какво — и аз се превърнах в някаква безмозъчна, изпълнена с възбуда и жадна за удоволствия маса от плът. Виж какво можем да проучим по този въпрос на професионално ниво. Трябва да разберем какво ми е пробутала. — Той погледна към раната на рамото си.

— И какво точно предлагаш да предприема?

— Днес пак ще се качвам в чифлика. Смятам да поразпитам Хелстрьом.

— Не ми се струва разумно. Свърза ли се с щаба?

— Шефа иска… да, свързах се! — Божичко. Как да обясни, че Шефа е наредил да премине към директни преговори. Може да не постигнат нищо. Пък и каква връзка има случилото се от тази нощ с предстоящите преговори?

— Бъди нащрек там — предупреди го Джанвърт. — Не забравяй, вече изгубихме трима.

„Този Джанвърт за идиот ли ме мисли, за Бога?“

Перюджи потърка слепоочията си. Чувстваше главата си празна, изстискана като тялото. Тая кучка наистина му беше взела силите.

— Интересно, по какъв начин твоята приятелка се е измъкнала от чифлика — каза Джанвърт. — Нощната смяна не е забелязала никакви светлини от кола.

— Защото е пристигнала на велосипед, за Бога! Не ти ли казах вече?

— Не, не си. Сигурен ли си, че се чувстваш добре.

— Само малко съм уморен.

— Е, това е разбираемо. — „Ето пак тези противни подмятания!“ — Значи, дошла е на колело. Знаеш ли, това е доста интересно.

— Кое е интересно?

— Карлос, например, беше доста запален по колелата. От Портленд ни съобщиха, че заедно с фургона взел и едно колело. Не помниш ли?

Перюджи втренчи поглед в опряното на стената колело. Едва сега си спомни, че Джанвърт наистина бе споменавал нещо подобно. Колело. Възможно ли е, по някакъв начин наистина да ги отведе при Дипиъкс?

— Разполагаме ли със сериен номер, или нещо друго, което да го идентифицира? Става дума за колелото на Карлос.

— Може би. Не е изключено да открием и пръстови отпечатъци. Къде е в момента това колело?

— Ей, тук, пред очите ми, в стаята. Фанси излезе да вземе нещо за закуска. — Той си спомни защо бе потърсил Джанвърт. Боже мили! Къде му хвърчаха мислите? — Слушай, Дребосък, — нареди Перюджи с поукрепнал глас — искам веднага да изпратиш няколко души при мен. Ще приберат колелото, а освен това ще отведем и Фанси, за да си поприказваме хубавичко с нея.

— Виж, тази идея ми допада — рече Джанвърт. — ДТ е тук при мен и ще потегли незабавно.

— Не! — ДТ трябваше да остане, за да държи Джанвърт под око. Шефа изрично му бе наредил. — Изпрати групата на Сампсън.

— ДТ ще се погрижи. Потеглят след минута.

— Кажи им да бързат, ясно? Знам само един начин да задържа моята неканена гостенка, но след снощните подвизи, не съм сигурен, че ще успея да го сторя.

40

„Из записките на Нилс Хелстрьом: Спомням си моето детство в Кошера — това беше най-щастливият период от живота ми с най-хубавите преживявания, които би могъл да изпита човек. Получавах всичко, от което се нуждаех. Знаех, че съм заобиколен от хора, готови да ме защитават дори с цената на живота си. Трябваше да измине доста време, преди да осъзная, че аз дължа същото на тези хора. Още един безкрайно полезен факт, оставен ни в наследство от насекомите! А колко се различава представата, която имат за тях Външните. Философът Харл, най-мъдрият от нашите специалисти, неведнъж е споделял с мен, че насекомите са сред най-честите гости в кошмарите, както на подрастващите, така и на възрастните Външни. Странно, наистина, че Външните са неспособни да забележат огромната сила, която се крие в насекомите и да извлекат необходимите поуки за всички нас. Първата поука, естествено е, че всяко насекомо е готово да даде живота си за своите събратя.“

— Как са могли да позволят на тези… на тези Външни да откарат колелото? — гневеше се Хелстрьом.