Кошерът на Хелстрьом

Перюджи направи отчаян опит да възстанови събитията от предната нощ по откъслечните си спомени, но единственото, което виждаше пред очите си бе съблазнително извиваща се женска плът. И това съм бил аз! — повтаряше си той. Боже мили, аз съм го правил! Какво му беше пробутала Фанси? Дали това не е истинският Проект 40? Идеше му да се разсмее истерично, но нямаше сили дори за това. Шумът от плискаща се вода внезапно спря. Той премести поглед върху вратата на банята. Отвътре се долавяше движение, приглушено тананикане. Откъде у нея толкова сила?

Вратата се отвори и на прага застана Фанси, увила кърпа около кръста си, а с другата триеше косите си.

— Добро утро, любовнико — рече тя. И си помисли: „Изглежда съвсем изстискан.“

Той я гледаше мълчаливо, ровейки за още нещо в паметта си.

— Не ти ли хареса да се кръстосваш с мен? — попита тя.

Ето това е! Точно това се опитваше да си спомни, но не можеше, докато не го чу от нея. Да се кръстосват? Да не би да членува в някоя от онези извратени новоизлюпени организации — сексът в името на потомството или нещо подобно?

— Какво си ми направила? — попита той. Едва позна изненадан своя дрезгав, отпаднал глас.

— Направила? Аз само…

Той се надигна и показа засъхналата кръв на мястото, където му бе инжектирала мистериозното ароматно вещество. Раната беше потъмняла от подкожния кръвоизлив.

— А, това ли — каза тя. — Не ти ли хареса, когато те стимулирах?

Той се подпря с лакът и нагласи възглавницата под главата си. Майчице, колко изморен беше.

— Стимулирала си ме — повтори той. — Инжектирала си ми някакъв допинг, значи.

— Исках само да ти дам още малко от онова, което всеки мъж произвежда, когато е готов за оплождане — отвърна тя, осъзнавайки, че без да иска издава изненадата си. Външните ставаха толкова странни, когато се заговореше за кръстосване.

Перюджи почувства, че от думите й болката в главата му се усилва. Той бавно извърна очи и я погледна. Исусе! Какво съвършено тяло! Заговори бавно, преодолявайки мъчително болката:

— Какви са тези глупости за кръстосването?

— Зная, че вие използвате други термини — обясни тя, като се стараеше да бъде логична, — но ние го наричаме точно така — кръстосване.

— Ние?

— Аз… и моите приятели.

— И ти се кръстосваш с тях?

— Понякога.

Смахнати празноглавци от някоя комуна. Дали това криеше Хелстрьом — сексуални оргии с употреба на афродизиак? Перюджи внезапно почувства завист. Ако наистина това са правили тези побъркани! Събирали са се на редовни срещи и са се наслаждавали на същото, което той бе изпитал с Фанси. Това, разбира се, е противозаконно. Но затова пък, какво незабравимо преживяване! Както за мъжа, така и за жената. Даже повече.

Престъпно е да се вършат подобни неща, но…

Фанси захвърли кърпата и се зае да си навлича роклята, без да се стеснява от голотата си — също като предната вечер.

Въпреки главоболието и пълното изчерпване, Перюджи почувства, че се любува на прелестите й. Фанси беше истинска жена!

Докато се обличаше, Фанси осъзна, че е гладна и се зачуди, дали Перюджи ще пожелае да й купи нещо за закуска. Обичаше екзотичните ястия на Външните, но беше пропуснала да вземе пари от склада на Кошера. Коженото палто, мъжкия стимулант и велосипеда, но не и пари.

„Май доста бързах“ — помисли си тя и се изкиска. Тези диви Външни бяха ужасно забавни, когато ги стимулираш, сякаш са пазили енергията си тъкмо за подобни случаи.

Докато гледаше как Фанси се облича, Перюджи почувства, че в него се надигат предишните му страхове. Какво я бе докарало в леглото му? Желанието за кръстосване? Глупости! Но въпреки това, беше си приготвила афродизиак. Този факт не подлежеше на съмнение. Доказваше го собственото му поведение през изминалата нощ.

Осемнадесет пъти!

Имаше нещо ужасно съмнително в този чифлик.

Кръстосване!

— А деца имаш ли? — попита той.

— О, няколко — отвърна Фанси преди да осъзнае, че е сгрешила. Знаеше го от уроците за сексуалните навици на хората Отвън. А и от собствен опит. Подобно признание беше потенциално опасно, особено сега. Перюджи нямаше никаква представа за истинската й възраст. А тя спокойно можеше да му бъде майка. Но възрастовите отличия между обитателите на Кошера и Външните не биваше никога да се споделят с последните. Фанси си наложи за в бъдеще да бъде по-внимателна — както я бяха учили в Кошера.

Отговорът й го изуми.

— Няколко? И къде са сега?

— Ами… при приятели. — Тя се помъчи да звучи безгрижно, но същевременно говореше крайно внимателно. Трябваше на всяка цена да отклони Перюджи от тази следа. — Искаш ли да се кръстосваме още? — попита Фанси.

Но Перюджи не се отказваше толкова лесно.

— Омъжена ли си?

— А, не.

— Че кой е баща на тези няколко деца? — запита той, а след това си помисли, че може би е трябвало да се поинтересува за бащи — в множествено число.

Въпросът му подсили тревогата й.