Кошерът на Хелстрьом

Той приближи до прозореца, дръпна завесите и погледна навън. Нямаше и следа от нежелани наблюдатели. Прехвърли се на задния прозорец и огледа паркинга. Тук също не се виждаха среднощни зяпачи. Никой. Колко ли е часът, за Бога? И защо не говореше тази кучка? Наведе се над нощното шкафче и погледна часовника — 1:28 след полунощ.

Фанси следеше цялото това кръстосване из стаята с лека усмивка на уста. Външните винаги се държаха странно. А този изглеждаше дори по-странен от останалите. Телата им сами казваха, какво трябва да правят, а те непрестанно им се съпротивляваха. Нищо, тя беше подготвена за това.

Перюджи вдигна очи от часовника и я погледна. Беше стиснала юмруци, но не изглеждаше да носи оръжие. Той прибра пистолета в чекмеджето на шкафчето. Може би не смееше да проговори, защото знаеше, че стаята се подслушва? Невъзможно! Перюджи лично бе проверил, дали стаята е чиста. И защо бе дошла с велосипед? При това облечена с кожено палто, божичко мили! Да предупреди ли онези в планината? Не още, първо удоволствието.

Сякаш прочела мислите му, Фанси разкопча бавно роклята и я остави да се свлече на пода. Стоеше гола пред него, с тяло на богиня и той почувства как кръвта удря в слепоочията му. На краката си носеше леки кожени сандали. Ритна ги встрани за да се освободи и в стаята се вдигна прах.

Перюджи облиза изсъхналите си устни и промърмори дрезгаво:

— Майчице, ама и теб си те бива!

Все още без да промълви нито дума, Фанси застана до него и докосна с пръсти голите му рамене. Той почувства леко парене в лявата ръка и внезапно долови някакъв тежък, странен аромат. Втренчи поглед в ръката си и забеляза полепналите по окървавената кожа стъкълца от счупената в рамото му ампула. Завладян от паника, Перюджи понечи да я отблъсне назад, да повика на помощ нощната смяна, но мускулите отказаха да му се подчиняват, а по тялото му се разля топлина. Погледът му бавно се плъзна към едрите гърди на Фанси — с набъбнали, потъмнели и чувствени зърна.

Сякаш от слабините му извираше гореща мъгла и застилаше тялото му. Перюджи почувства, че се разтваря в това усещане, че потъва в прегръдките на жената пред него, която бавно го поведе към леглото.

Едва сега Фанси заговори.

— Искаш ли да се кръстосваш с мен? Добре.

38

„Из Кошерния наръчник: Основната цел в процеса на усъвършенстване на обществото е да се създаде максимално широка поносимост към всички възможни различия сред членовете на това общество.“

— Фанси е изчезнала! — докладва Салдо.

Беше нахлул в клетката на Хелстрьом след изморително тичане по коридорите и галериите, където животът продължаваше да кипи, без да обръща внимание на недоволството, което предизвикваше в работниците.

Хелстрьом седна в леглото, потърка очи и разклати глава за да се събуди. Беше заспал дълбоко, за първи път от много дни насам, надявайки се да събере малко сили преди поредната среща с Перюджи и онези, които стояха зад него и оказваха невидим натиск върху Кошера.

Фанси изчезнала!

В сумрака на клетката, той забеляза, че лицето на Салдо е изкривено от уплаха.

— Само тя?

— Да.

Хелстрьом въздъхна облекчено.

— Как се е измъкнала от Кошера? Къде е отишла?

— Използвала е шахтата на резервния вентилатор в скалите на северния периметър. Взела е велосипед.

— Ами охраната?

— Изненадала ги е с парализатора.

— Но нали в гнездото има дежурни?

— Не са я забелязали — призна Салдо. — По всичко изглежда, че е използвала този маршрут и друг път. Скрила се е сред дърветата, за да не задейства някой от външните датчици.

„Разбира се — помисли си Хелстрьом. — Велосипед. Но защо й е велосипед?“

— Откъде е намерила велосипед?

— Останал ни беше от един от Външните — Дипиъкс.

— И за какъв дявол го държите? Нали трябваше да го изпратите за претопяване?

— Един от инженерите решил да си поиграе с него. Бяха намислили да конструират подобен модел и да го използват за транспорт в долните галерии.

— В каква посока е поела? — Хелстрьом се надигна от леглото. Колко ли беше часът? Той вдигна поглед към кристалния часовник на стената — 3:51.

— Вероятно е пресякла моста „Палмър“. Следите й водят натам.

Значи към града. Но защо?

— Пазачите, които е парализирала, казаха, че носела Външни дрехи. От гардеробната потвърдиха, че е изчезнало кожено палто. Влизала е и в складовете. Още не сме открили какво е взела.

— От колко време я няма? — попита Хелстрьом. Той нахлузи кожените сандали и затърси пипнешком халата. Трепереше от студ, но знаеше, че се дължи по-скоро на занижения му метаболизъм.

— Близо четири часа — рече Салдо. — Поне толкова са били в безсъзнание пазачите. — Той потърка неволно пресния белег от раната. — Сигурен съм, че е отишла в града. Изпратих два химични детектора по следите — до там, докъдето е безопасно. Насочила се е право към града.

— Перюджи — каза Хелстрьом.

— Какво?

— Отишла е да се кръстосва с Перюджи.

— Разбира се! Да повикам ли Линк, или…

— Не — поклати глава Хелстрьом.