Читаем Кошерът на Хелстрьом полностью

До момента Джанвърт не бе дал повод, за да се усъмнят в лоялността му. Изпълняваше всичко според нарежданията.

— Шефа знае ли, че докато си вътре, връзката ще е прекъсната?

— Да.

— Това не ми харесва.

— Аз съм този, който трябва да се безпокои — не ти — отвърна Перюджи. За какъв се мислеше Джанвърт?

— Бих предпочел да огледам това място отвътре — каза Джанвърт.

— Няма да предприемаш никакви подобни опити, освен ако не получиш нареждане от щаба и само ако аз съм пресрочил предварително уговореното време на престой.

— Не се съмнявам в твоите способности — заяви едва ли не успокояващо Джанвърт. — Тревожат ме многото неизвестни в този случай. До момента Хелстрьом нееднократно прояви забележителна липса на уважение към нашите хора.

Перюджи си помисли, че Джанвърт се опитва да си придаде загрижен вид, без изобщо да е загрижен, и от това раздразнението му се повиши.

— Чифликът е мой проблем — заяви той. — Твоята задача е да наблюдаваш и да докладваш.

— Едва ли ще видим много, докато ти си вътре и лишен от връзка.

— Все още ли не си открил слабо място в защитата им?

— Щях да ти кажа, ако бях успял!

— Не се притеснявай от това. Знам, че не си се отказал.

— Никакъв звук не се долавя зад тези стени. Вероятно разполагат с доста усъвършенствана шумозаглушаваща система. Самата долина е пълна със странни звуци, но повечето са трудни за идентификация. Предимно от машини, при това тежкокалибрени. Склонен съм да вярвам, че разполагат с необходимата екипировка, за да засекат нашето наблюдение. По някое време тази вечер Сампсън и Рио ще разположат приборите си на позиция Г-8. На тях съм оставил наблюдението.

— Държите главите ниско, нали?

— Естествено.

Джанвърт бе взел всички предпазни мерки. „Защо не му вярвам?“ — питаше се Перюджи. Може би заради нежеланието, което бе изразил по време на завербуването? Перюджи се ядоса на себе си. Не му беше времето сега за подобни разсъждения. Какво ли правеше Шефа в момента?

Онази магнетична жена в чифлика — дали не му се беше подигравала? Някои жени го намираха за доста привлекателен, с неговото мъжествено, изпълнено с животинска сила тяло. Дали и в случая не ставаше дума за нещо подобно?

Глупости! Хелстрьом му я е подхвърлил!

— Там ли си още? — попита Джанвърт.

— Да! — остро и гневно.

— Какво те кара да мислиш, че в чифлика има и други хора, но не можем да ги видим? Тунела ли?

— Да, но има и други неща, които ме навеждат на тази мисъл. Запиши го за доклада, Дребосък. Искам да бъдат поставени под наблюдение доставките, които получава това място. Количество храна и така нататък. Бъди дискретен, но настойчив.

— Ще се погрижа за това. Искаш ли да поставя тази задача на ДТ?

— Не. Изпрати Ник. Необходима ми е приблизителна преценка за това колко души могат да се изхранят с поръчваното количество продукти.

— Разбрано. Шефа каза ли ти за диамантовите глави за сонди?

— Да. Би трябвало да са ги доставили точно по времето, когато Карлос и Тимиена са се намирали в района.

— Странно, не смяташ ли?

— Някои неща като че ли започват да се проясняват — заговори Перюджи. — Но все още не ни е ясна цялата картинка.

Но Перюджи едва сега се бе замислил върху странния въпрос — за какво са й на една филмова компания диамантови глави за сонди. Нямаше никакво разумно обяснение, нито пък сега беше времето да си блъскат главите. Най-вероятно да тръгнат по погрешна следа или да затънат в още по-голяма несигурност.

— Сигурно е така — подхвърли междувременно Джанвърт. — Да има още нещо за доклада?

— Нищо. — Перюджи въздъхна, изключи предавателя и го прибра в калъфчето на електрическата самобръсначка.

Джанвърт беше по-бъбрив от обикновено, но опитите му да звучи любезно и дори приятелски бяха съвсем фалшиви.

Перюджи се излегна в мрака на мотелската стая и се замисли за разговора. Чувстваше се съвсем изолиран. Беше сам, далеч от протекциите на Шефа и за първи път си зададе въпроса, защо беше необходимо да се захваща с тази работа.

„Защото искам да съм богат — отговори си той. По-богат от онази кучка в Съвета. И ще бъда, стига да успея да сложа ръка на този проклет Проект 40.“

36

Перейти на страницу:

Похожие книги

К востоку от Эдема
К востоку от Эдема

Шедевр «позднего» Джона Стейнбека. «Все, что я написал ранее, в известном смысле было лишь подготовкой к созданию этого романа», – говорил писатель о своем произведении.Роман, который вызвал бурю возмущения консервативно настроенных критиков, надолго занял первое место среди национальных бестселлеров и лег в основу классического фильма с Джеймсом Дином в главной роли.Семейная сага…История страстной любви и ненависти, доверия и предательства, ошибок и преступлений…Но прежде всего – история двух сыновей калифорнийца Адама Траска, своеобразных Каина и Авеля. Каждый из них ищет себя в этом мире, но как же разнятся дороги, которые они выбирают…«Ты можешь» – эти слова из библейского апокрифа становятся своеобразным символом романа.Ты можешь – творить зло или добро, стать жертвой или безжалостным хищником.

Джон Стейнбек , Джон Эрнст Стейнбек , О. Сорока

Проза / Зарубежная классическая проза / Классическая проза / Зарубежная классика / Классическая литература
В круге первом
В круге первом

Во втором томе 30-томного Собрания сочинений печатается роман «В круге первом». В «Божественной комедии» Данте поместил в «круг первый», самый легкий круг Ада, античных мудрецов. У Солженицына заключенные инженеры и ученые свезены из разных лагерей в спецтюрьму – научно-исследовательский институт, прозванный «шарашкой», где разрабатывают секретную телефонию, государственный заказ. Плотное действие романа умещается всего в три декабрьских дня 1949 года и разворачивается, помимо «шарашки», в кабинете министра Госбезопасности, в студенческом общежитии, на даче Сталина, и на просторах Подмосковья, и на «приеме» в доме сталинского вельможи, и в арестных боксах Лубянки. Динамичный сюжет развивается вокруг поиска дипломата, выдавшего государственную тайну. Переплетение ярких характеров, недюжинных умов, любовная тяга к вольным сотрудницам института, споры и раздумья о судьбах России, о нравственной позиции и личном участии каждого в истории страны.А.И.Солженицын задумал роман в 1948–1949 гг., будучи заключенным в спецтюрьме в Марфино под Москвой. Начал писать в 1955-м, последнюю редакцию сделал в 1968-м, посвятил «друзьям по шарашке».

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Русская классическая проза / Проза / Историческая проза