Кошерът на Хелстрьом

— Как върви Проект 40?

— Откъде знаеш, че съвсем наскоро се интересувах? — учуди се Салдо. — Не съм го споменавал.

— Всеки от нас — хората натоварени с допълнителна отговорност, проверява регулярно развитието на Проект 40 — каза Хелстрьом. — Та какво научи?

— Нищо ново. Работят ускорено върху новия изпитателен модел и скоро ще…

— Променили ли са представите си за неговите възможности?

— Сега възникнаха спорове във връзка с повишеното топлоотделяне.

— И това ли е всичко?

Салдо вдигна глава и впери поглед в Хелстрьом. Въпреки налегналата го умора, човекът отсреща не пропускаше нищо.

— Засекли са група специалисти от хидропонните секции на едно от горните нива преди половин час — рече Салдо. — Както е станало ясно малко по-късно, специалистите възнамерявали да излязат на повърхността.

Хелстрьом се изправи рязко в леглото, забравил в миг за умората.

— Защо не ми е докладвано веднага?

— Ние се справихме с проблема — обясни Салдо. — Отдадохме го на общата тревога. Подложихме ги на химична пренастройка и ги върнахме по работните места. Разположих няколко патрула в галериите, които да пресичат в зародиш подобни изблици. Сгрешил ли съм?

— Не. — Хелстрьом се отпусна на леглото.

Патрули! Разбира се, за момента не можеха да предприемат нищо повече. Но този факт показваше колко дълбоко е засегнат Кошерът от тревогата. Фанси беше права — в предположенията за епохата на роене никога не бяха взимали в пред вид подобна криза.

— Имало ли е между тях фертилни екземпляри? — запита Хелстрьом.

— Няколко потенциални, може би…

— Излезли са на роене — заяви Хелстрьом.

— Нилс! Става дума за неколцина работници, които…

— Няма значение, излезли са на роене. Има го в изчисленията от най-ранния период. И ти го знаеш добре. Отдавна очакваме да настъпи този миг, колко предсказания имаше, още от началото. Пропуснем ли го сега, ще настъпи критичен момент.

— Нилс…

— Знам, ще ме засипеш със статистически данни. Но това няма нищо общо със статистиката. Неведнъж сме изчислявали максималната възможна популация на определено, затворено място, но това е нещо различно. Ще настъпи момент, в който млади работници и потенциални разплодители ще бъдат принудени да напускат Кошера. Да започнат някъде другаде отначало. Ето това е роене.

— Как можем да предотвратим…

— Вероятно няма да можем.

— А може би не бива да го допускаме!

— Не. Ще направим всичко възможно да забавим роенето. Пуснем ли ги навън сега, заплашени сме от унищожение. Нареди да включат отново вентилационната инсталация — на максимална мощност.

— Нилс, в околностите се навъртат подозрителни Външни…

— Нямаме друг избор. Принудени сме да използваме отчаяни средства. Ако и с това не сполучим, ще увеличим квотата на брачните двойки, а след това остават само…

— Резервоарите?

— Да, ако напрежението стане непоносимо.

— А какво да правим с хидропонните специалисти, които…

— Наблюдавайте ги внимателно — каза Хелстрьом. — И всички фертилни — включително Фаянси и нейните сестри. — Роенето ще започне от тях.

35

„Поверителни инструкции на Перюджи към Дейниъл Томас (ДТ) Алден: Джанвърт е получил специалния номер за директна връзка и кодирани послания до президента. Ако забележите, че прави опит да използва този код, трябва да го спрете незабавно, дори ако се налага използването на сила.“

Перюджи слушаше симфоничен концерт по радиото, с надежда, че това ще го поразсее. Но въпреки старанията си, мислите му неизменно го отвеждаха при странната жена, която бе видял в чифлика на Хелстрьом.

Фанси.

Какво странно име.

Избраха стая в мотела, защото им осигуряваше възможност за пряка връзка през задния прозорец, който гледаше право към планините и лагера на поддържащата група. Перюджи знаеше, че ще е достатъчно само да изпрати сигнал през прозореца отзад и незабавно ще влезе в контакт с някой от членовете на групата. Лазерният предавател улавяше гласовете им така, сякаш бяха при него в стаята. Но това, което най-вече подтискаше Перюджи беше, че Джанвърт е оставен за негов заместник и командваше групата в планината. Проклет да е този дребен хитрец Меривейл!

Положението изглеждаше доста тревожно и докато отвън бавно се спускаше нощта, Перюджи премисляше отново всички свои заповеди и инструкции.

Дали не трябваше да разпореди на Джанвърт нещо от типа на: „Искам да докладваш за текущото положение в щаба, преди да предприемаш каквито и да било действия, през онези периоди, когато съм в чифлика и връзката с мен е прекъсната.“

Споменатите действия бяха доста ограничени според инструкцията — слизане във Фостървил за продукти и наблюдение на Линкълн Крафт, промени в местоположението на лагера с цел да се избегне евентуално проследяване от въздуха, посещения между отделните лагери за предаване на постовете и поддържане на постоянно наблюдение…