Кошерът на Хелстрьом

— Знаеш сам, че имаме нужда от силни личности, когато и както можем да се сдобием с тях. Може би Фанси знае по-добре от нас как да се справи с тази заплаха.

— Не вярвам! Според мен, тя използва тези приказки за роене като предлог да напусне Кошера. Сам знаеш колко лесно се увлича по храната, дрехите и лекия живот на Външните.

— Съществува и такава възможност — призна Хелстрьом. — Но защо ще иска да ни напусне? Струва ми се, че обяснението ти е малко наивно.

Салдо замълча и внезапно придоби обиден вид.

— Нилс, не разбирам за какво говориш.

— И аз не разбирам всичко, но поведението на Фанси може би не е толкова лесно обяснимо, колкото си въобразяваш.

Салдо впери въпросителен поглед в лицето на Хелстрьом, сякаш се надяваше да открие нещо, което да му донесе така желаното обяснение. Кое бе онова, което първият мъжкар знаеше, а останалите — не? Хелстрьом беше пряк потомък на първите, на създателите на първия истински Кошер. Дали не черпеше знанията си от някой потаен извор на мъдрост — как, например, да постъпи в подобна криза? Салдо забеляза някакво раздвижване вляво от тях — купите с бульон бяха потеглили заедно с конвейера, тъй като някой бе взел една от края. Наоколо се хранеха работници и никой не обръщаше внимание на двамата специалисти. В това нямаше нищо неестествено. Миризмата на телата им сочеше ясно кой може да присъства тук и кой не. Достатъчно беше да се появи Външен, който да не е под контрола на кошерни обитатели и не е прикрил миризмата си и нашественикът ще да бъде отправен незабавно в резервоара, където от тялото му ще бъдат извлечени всички необходими протеини. В момента реакциите на работниците изглеждаха съвсем нормални, но Салдо също долавяше онова усещане за притаена заплаха, за което бе говорил и Хелстрьом.

— Има ли нещо, за което още не знам? — запита внезапно Салдо.

„Аххх, колко мъдър е този младеж…!“ — помисли си не без гордост Хелстрьом.

— Може и да има — рече той. Обърна се, даде знак на Салдо да го последва и се отправи към галерията. Изкачиха се на страничната рампа и завиха в следващата пряка. Не след дълго стигнаха до клетката на Хелстрьом. След като влязоха, Хелстрьом покани с ръка Салдо да се настани в креслото, а той самият се изтегна на леглото. О, свещено потомство! Наистина беше уморен.

Салдо приседна покорно и се огледа. И друг път бе влизал в клетката, но при сегашните обстоятелства мястото му изглеждаше някак странно. Имаше някаква тревожна разлика, която привличаше вниманието му, ала все не можеше да я определи. Измина известно време преди да осъзнае, че почти не се чува шумът на многолюдния тунел зад стената. Може би именно тази относителна тишина караше Хелстрьом да задържи клетката, вместо да се пренесе в някоя от по-новите отделения. Но дори и тук се усещаше неизменното присъствие на тревогата. Сякаш всички съобщения за назряващата криза се концентрираха в това място.

— Да… има такива неща, Салдо, за които никой от нас не знае — заговори Хелстрьом, продължавайки разговора тъкмо от мястото, където по-рано го бяха прекъснали. — И това е един от проблемите ни. Тепърва предстои да се случват неща, които да ни тревожат и трябва да сме готови да се справяме, понякога с методи, различни от нашите. Както се изразяват Външните, трябва да се движим по вятъра. Разбираш ли?

— Не. — Салдо поклати глава. — За какви неща говориш?

— Ако можех да ги опиша, нямаше да попадат в категорията „неизвестни“ — отвърна тъжно Хелстрьом. Той сключи ръце под врата си и погледна към Салдо. Младият мъж изглеждаше също така крехък и уязвим, като Кошера. Какво би могъл да стори за да избегне назряващото бедствие, въпреки очевидните си способности? Салдо беше едва тридесет и четири годишен. Кошерното образование му бе оставило една привидна и доста невярна представа за света отвън. Наивитетът на Салдо беше всъщност и наивитет на Кошера. Той нямаше никаква представа от свободата, която би могъл да усети Отвън. Не знаеше какво означава да си истински див. С изключение на няколко книги и на уроците, Салдо нямаше почти никаква представа за света на случайностите, който властваше зад стените на Кошера. Именно затова бе и най-подходящ да бъде изпратен на обучение в пълната с изкушения джунгла на дивото човечество. Немалко от нещата, които му предстоеше да научи Отвън, щяха да му се сторят кошмарни. Подобно на всички останали специалисти, работещи под прикритие, и той щеше да запечати тази кошмари някъде дълбоко в подсъзнанието си.

„Точно както постъпих и аз с най-злокобните си видения“ — помисли си Хелстрьом.

Но тези спомени не можеха да останат погребани задълго, нито пък да бъде възпрепятстван пътят им към резервоара. В края на краищата се появяваха отново, като проникваха през най-слабите места от защитата на всеки един.

Салдо реши, че с мълчанието си Хелстрьом го порицава и сведе виновно очи.

— Ние не знаем какви неща ще ни се случат, но трябва да сме готови за всичко. Сега вече разбирам.

Хелстрьом с мъка сдържа сълзите си. „Аз не съм идеален! — помисли си той. — Аз не съм непогрешим!“

Вместо това попита: